Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Аз пък подозирах Блечли — обади се ТОМИ.

— А в същото време — рече Тапънс — мислехме майката на Бети за невзрачна личност.

— Едва ли може да се нарече невзрачна — каза мистър Грант. — Тя е много опасна жена и опитна артистка. А за съжаление е англичанка по рождение.

— Тогава — рече Тапънс — не заслужава да я съжалявам, нито да и се възхищавам, щом не е работила за страната си. — Тя погледна мистър Грант със съживено любопитство. — Намерихте ли каквото търсехте?

Мистър Грант кимна.

— Всичко беше в оная оръфана колекция от детски книжки в по два екземпляра.

— Ония, дето Бети им викаше „лоши“! — възкликна Тапънс.

— Наистина бяха лоши — произнесе мистър Грант студено. — „Малкият Джек Хорнър“ съдържаше пълни подробности за разположението на морските ни сили. „Джони Развей-Прах“ — за въздушните ни сили. В „Човечето с пистолетчето“ бяха надлежно изложени различни военни въпроси.

— „Гъске, гъске миличка“? — попита Тапънс.

— Когато я обработихме със съответвия реактив — отговори мистър Грант, — на книгата се появи, написан със симпатично мастило, пълен списък на всички видни личности, които са обещали да подпомогнат нахлуването в нашата страна. Между тях имаше двама полицейски началници, един вицемаршал от въздушните сили, двама генерали, директор на оръжеен завод, един министър, много цивилни полицаи, командири на доброволчески дружини за местна отбрана и различна по-дребна риба от армията и флотата, а също и няколко служители от нашето разузнаване.

Томи и Тапънс гледаха изумени.

— Невероятно! — възкликна Томи. Грант поклати глава.

— Вие нямате представа за силата на германската пропаганда. Тя използва стремежа, жаждата на човека за власт. Тези хора са били готови да предадат родината си не за пари, а от мегаломанска гордост — какво са способни да направят самите те за страната си. Навсякъде е бивало така. Това е култът към Луцифер — Луцифер, Сина на Зорницата. Гордост и желание за лична прослава!

И добави:

— Естествено проектираното нашествие е имало всички шансове да успее, щом са налице такива хора, които да издават противоречиви заповеди и да създават бъркотия.

— А сега? — попита Тапънс.

Мистър Грант се усмихна.

— А сега — отговори той — нека заповядат! Ние сме готови!

— Мила — каза Дебъра, — знаеш ли какви страшни неща си мислех за теб?

— Така ла? — учуди се Тапънс. — Кога именно?

Тя гледаше с нежност тъмнокосата глава на дъщеря си.

— Когато ти духна към Шотландия, при татко, а аз смятах, че си при леля Грейси. Насмалко щях да повярвам, че въртиш любов с някого.

— Ох, Деб, как можеш да си помислиш такова нещо?

— Аз се шегувам, разбира се. Това не би подхождало на възрастта ви. И, разбира се, нали зная, че ти и татко сте много привързани един към друг. Всъщност този идиот Тони Марсдън ми втълпи тази мисъл в главата. Знаеш ли, мамо — смятам, че мога да ти го кажа, — впоследствие се установи, че той спада към „петата колона“. Говореше много особени неща: че положението нямало да се промени, дори напротив — щяло да се подобри, ако победял Хитлер.

— А ти… ъ-ъ… харесваше ли го?

— Тони ли? Ами, не. Винаги ме е отегчавал. Извинявай, трябва да изтанцувам това.

И се понесе в обятията на един русокос младеж, комуто се усмихваше мило. Няколко минути Тапънс следи с очи въртящата се двойка, а после погледът й се отмести към един висок младеж в авиаторска униформа, който танцуваше с някаква стройна русокоса девойка.

— Знаеш ли, Томи — каза Тапънс, — според мен децата ни са много симпатични.

— Ето я Шийла — рече Томи.

Той стана да посрещне Шийла Переня, която идеше към масата им.

Тя беше облечена в смарагдовозелена вечерна рокля, която подчертаваше мургавата й хубост. Но тази вечер Шийла беше мрачна красавица, която поздрави домакина и домакинята малко кисело.

— Ето, дойдох, както обещах — заговори тя. — Но не мога да разбера защо ме поканихте.

— Защото те обичаме — отговори Томи с усмивка.

— Така ли? — каза Шийла. — Чудно ми е все пак. Аз се държах ужасно невъзпитано с вас.

Тя помълча и промърмори:

— Но съм ви признателна.

— Трябва да ви намерим добър кавалер за танците — каза Тапънс.

— Не искам да танцувам. Аз мразя танците. Дойдох само да се видя с вас.

— Кавалерът, когото поканихме, ще ти се хареса — рече Тапънс с усмивка.

— Аз… — подхвана Шийла, но се спря, защото видя, че Карл фон Дайним прекосява дансинга.