Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Мхм. Попита ли го за някакви отличителни белези?

— Да. Не е забелязал белезите под брадичката, за които ти спомена, нито пък нещо друго му е направило впечатление.

Хари кимна замислен. Мехмет отиде да налее още кафе.

— Да поставим банята под наблюдение? — предложи Вюлер, който седеше на висок стол до Хари.

Хари поклати глава.

— Под въпрос е дали изобщо ще се появи пак. А дори да се появи, не знаем как изглежда в момента.

Мехмет се върна. Сложи чашите върху барплота.

— Благодарим ти за съдействието, Мехмет. Само намирането на заклет преводач от турски щеше да ни отнеме поне ден.

— Чувствам го за мой дълг да помогна — сви рамене съдържателят. — Все пак Елисе беше убита, след като си тръгна от моя бар.

— Мхм… Андерш?

— Да? — Вюлер се зарадва, вероятно защото Хари за пръв път се обръщаше към него на малко име.

— Иди да докараш колата.

— Ама тя е съвсем…

— И ме изчакай.

Вюлер излезе. Хари отпи от кафето.

— Не е моя работа, Мехмет, но загазил ли си?

— В смисъл?

— Твоето досие е чисто, проверих. Но не и досието на мъжа, когото заварихме в бара и който се омете още щом ни зърна. Макар да не ме поздрави, с Даниал Бенкс сме стари познайници. Да не си попаднал в лапите му?

— Какво имаш предвид?

— Наскоро си отворил бара. На нулата си. Бенкс се е специализирал в отпускането на заеми на такива като теб.

— Такива като мен? Какви?

— Такива, които банките отказват да финансират. Бизнесът му е нелегален, знаеш ли? Заемане на парични средства с лихва, по-голяма от законно допустимата, член 295 от наказателния кодекс. Можеш да подадеш жалба в полицията и да се измъкнеш от цялата история. Нека ти помогна.

Мехмет погледна синеокия полицай. Кимна.

— Прав си, Хари…

— Добре.

— … не е твоя работа. Не карай колегата ти да те чака.

Затвори вратата на болничната стая. Между пластините на спуснатите щори се процеждаше съвсем слаба светлина. Остави букета върху нощното шкафче до горната част на леглото. Погледна спящата жена. Изглеждаше толкова самотна.

Той спусна плътно пердетата. Седна на стола до леглото, извади спринцовка от джоба на якето си и свали гумения предпазител от иглата. Посегна към ръката на жената. Огледа кожата. Обожаваше естествения й вид. Истинска плът. Прииска му се да я целуне, ала знаеше, че е нужно да се владее. Да се придържа към плана. Заби върха на иглата в ръката на жената. Усети как тънкото острие потъва плавно в кожата, без да среща никаква съпротива.

— Готово — прошепна той. — Сега ще те отнема от него. Вече си моя. Само моя.

Натисна буталото и видя как то изтласква тъмна струйка от иглата във вената на жената. Изпълва я с чернило. И със сън.

— Към Главното управление ли? — попита Вюлер. Хари си погледна часовника. Два следобед. С Олег се бяха разбрали да се видят в болницата след час.

— Към Юлеволската болница.

— Да не ти прилоша?

— Не.

Вюлер изчака. Уточнение не последва, той включи на скорост и потегли.

Хари надникна през прозореца, докато се питаше защо не е казал на никого. На Катрине така или иначе щеше да съобщи от практически съображения. А на другите защо не каза нищо?

— Вчера си свалих Отец Джон Мистли — обади се Вюлер.

— И по какъв повод?

— Нали ти ми го препоръча.

— А, вярно, да. Ами браво на теб.

Мълчаливо продължиха да пъплят нагоре по „Юлеволсвайен“ покрай катедралата „Свети Улав“ и улица „Нурдал Брюн“.

— Спри пред автобусната спирка — нареди Хари. — Видях позната.

Вюлер намали и отби вдясно пред навеса на спирката. Там чакаха неколцина младежи, явно приключили занятията за днес. Вярно, че тя учеше в Катедралната гимназия, сега си спомни. Стоеше малко встрани от бъбрещата групичка, със спусната пред лицето коса. Без да има конкретен план за какво ще я заговори, Хари смъкна прозореца и извика:

— Аурура!

По тялото на дългокраката девойка премина тръпка и тя хукна като подплашена антилопа.

Хари я проследи с поглед в страничното огледало, докато момичето тичаше надолу по „Юлеволсвайен“ към катедралата.

— Винаги ли въздействаш така на младите момичета? — подкачи го Вюлер.

Аурура хукна в посока, обратна на движението на полицейската кола, съобрази Хари. Дори не се поколеба. Защото предварително е обмисляла как се постъпва в такива случаи. Ако искаш да избягаш от човек в автомобил, хукваш в посоката, обратна на неговото движение. Хари обаче недоумяваше на какво се дължи този неин страх. Навярно на трудната възраст, в която се намираше в момента. Или просто преминаваше през някаква фаза, както се изрази Столе.