Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Почти приключваме — уточни Андерш.

— Моля, не бърз… — Хари рязко млъкна.

— Съжалявам, че не успях да ви помогна — извини се брадатият на Вюлер. — По-големи шансове имате да намерите описания предмет в сексшоп.

— Вече проверихме.

— Е, ако ви интересува още нещо…

— Това.

Двамата се обърнаха към високия полицай. Той сочеше с показалец към рисунка високо горе на стената:

— Откъде се сдобихте с това?

— От затвора „Ила“ — отвърна брадатият. — Модел, останал от Рико Херем, затворник и татуировчик. Почива преди две години и нещо в Патая — точно го бяха пуснали. Антракс.

— Татуирали ли сте някого с този мотив? — попита Хари, неспособен да откъсне поглед от раззинатата за крясък уста на демона.

— Никога. Не се е и случвало някой да прояви интерес към това изображение. Кой би искал да се разхожда с такава страхотия?

— А да сте виждали някой с такава татуировка?

— Лично аз — не. Но един колега — работи известно време при мен — беше споменал, че е попадал на татуиране джин. Означава „демон“. Освен тази помня само още една турска дума: шейтан.

— Каза ли къде е виждал изображението?

— Не. В момента човекът живее в Турция. Ако е важно, имам телефонния му номер.

Мъжът влезе в задната стаичка. Върна се с листче, върху което бе записал номера на ръка.

— Но да ви предупредя: не говори английски.

— А как тогава…

— Предимно с жестове. Тогава аз поназнайвах малко турски, а той — малко норвежки. Но сигурно вече е забравил езика, както и аз забравих неговия. Препоръчвам ви да използвате преводач.

— Благодарим ви. Боя се, че ще се наложи да вземем тази рисунка — Хари се обърна да потърси стол, за да се качи да свали листа, ала Вюлер вече беше нагласил стол и се усмихваше.

— Сега накъде? — попита Вюлер, когато излязоха на „Стургата“, а покрай тях издрънча трамвай.

Хари прибра рисунката във вътрешния си джоб и огледа емблемата на Синия кръст [8]върху фасадата отпред.

— Сега отиваме на бар.

Той вървеше по болничния коридор. Държеше букета пред себе си така, че да скрива почти цялото му лице. Никой от хората, с които се разминаваше, не му обърна внимание — нито дошлите на свиждане, нито медицинският персонал. И в най-екстремните ситуации пулсът му оставаше като в пълен покой. На тринайсет години падна от градинска стълба, докато надничаше над оградата, за да шпионира съседката. Удари си главата в циментираната тераса и изгуби съзнание. Когато дойде на себе си, майка му лежеше с ухо, долепено до гърдите му. Той усети аромата й, аромат на лавандулов парфюм. Помислила го за мъртъв, защото — по думите й — нито чувала сърцето му, нито напипвала пулса му. По гласа й не успя да определи дали изпитва облекчение, или разочарование. Така или иначе, тя го заведе в спешното. Прегледа го млад лекар и едва след продължителни усилия успя да отчете сърдечния ритъм — наистина бил необичайно нисък, а при мозъчно сътресение обикновено се повишавал. Приеха го за наблюдение и в продължение на седмица лежа в бяло легло и сънува ослепителни, бели сънища, светли като преекспонирани снимки, горе-долу както по филмите представят задгробния живот. В ангелско бяло. Нищо в болничната обстановка не те подготвя за цялото чернило, което те очаква.

Чернилото, което очакваше пациентката в стаята, чийто номер му бяха посочили.

Чернилото, което очакваше полицая с убийствен поглед, когато узнае за случилото се.

Чернилото, което очаква всички ни.

Хари огледа бутилките върху огледалния рафт. кехлибареното съдържание искреше топло в отразената светлина. Ракел спеше. Сега спеше. Четирийсет и пет процента. Шансовете й за оцеляване и алкохолното съдържание бяха приблизително еднакви. Сън. Можеше да си стои при нея. Отмести поглед. Към устните на Мехмет които артикулираха непонятни думи. На Хари му беше попадала информация, че турският език се смята за бронзов медалист в класацията за най-трудна граматика. Мехмет държеше телефона на Хари.

— Саа олсун — благодари Мехмет и върна апарата и Хари. — Каза, че видял лицето на джина върху гърдите на мъж в Кагалоглу хамам — турска баня в „Сагене“. Засекли се няколко пъти, последно преди година. Няколко дни по-късно човекът си заминал за Турция. Този мъж ходел с халат дори в топлите зони на комплекса. Един-единствен път го бил видял без халат — в харарета.

— Какво е това?

— Горещата зала. Вратата се отворила, парата се поразнесла за няколко секунди и турчинът го зърнал. Такава татуировка не се забравя, каза той. Шейтанът на гърдите му сякаш се опитвал да се откопчи.