Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Здравей, Нина — поздрави той, без да вдига глава.

— Здрасти, Хари. Тежък ден?

— Да — той изписа старомодна усмивка: емотикон с двоеточие и дясна скоба.

— И си дошъл, за да го скапеш още повече?

Хари не отговори.

— Знаеш ли какво си мисля? — попита Нина.

— Не. Какво? — Пръстът му затърси бутона „изпрати“.

— Според мен това не е типичното връщане към чашката.

— Току-що поръчах бира на Пипи Дългото чорапче.

— Която засега е просто Марте. Отмених поръчката ти. Дяволът на дясното ти рамо може и да иска алкохол, Хари, но ангелът на лявото те е довел на място, където вместо бира Нина ще ти сервира чаша кафе, ще си побъбри с теб и ще те подкани да се прибираш при Ракел.

— Тя не е у дома, Нина.

— Аха, такава ли била работата. Хари Хуле пак успя да прецака нещата. Вие, мъжете, това го умеете най-добре,

— Ракел е болна. Бирата ми е нужна, за да събера кураж да звънна на Олег.

Хари сведе очи към телефона. Усети пухкавата топла длан на Нина върху ръката си.

— Накрая нещата винаги се оправят, Хари.

— Не е вярно. Освен ако не познаваш някой, който да е оцелял след края?

Тя се засмя.

— „Краят“ се намира между онова, което те гнети днес, и онзи ден, в който вече нищо няма да те гнети, Хари.

Той пак си погледна телефона. Избра името на Олег и натисна зелената слушалка.

Нина стана и се отдалечи.

Олег вдигна след първото прозвъняване.

— Супер, че се обаждаш! Имаме колоквиум и обсъждаме член 20 от полицейския правилник. Слушай сега как аз го разбирам, а ти ми кажи дали бъркам. В критична ситуация всеки полицай е подчинен на полицай с по-висок чин и е длъжен да спазва заповедите му, дори да не работят в един отдел или дори в едно полицейско поделение. Според същия параграф в критична ситуация чинът е водещ. Хайде, кажи, че съм прав! Хванал съм се на бас за една халба с двама идиоти… — Хари чу весел смях отзад.

Затвори очи. Да, имаше надежда, имаше перспектива: да очаква времето след онова, което днес го гнети. Деня, когато нищо вече няма да го гнети.

— Лоши новини, Олег. Мама е в болница.

— За мен риба — поръча Мона на сервитьора. — Но без гарнитурата.

— Значи, само риба. Без зеленчуци и сос.

— Да — Мона му върна менюто.

Плъзна поглед над посетителите на новооткрития, но вече набрал популярност ресторант, където с Нора заеха последната двуместна маса.

— Само риба? — попита Нора, която поиска салатата „Цезар“ без дресинг, но Мона беше сигурна, че приятелката й в крайна сметка ще капитулира и ще си вземе десерт с кафето.

— Заради релефа.

— Кой релеф?

— Целта да изгоря подкожните тлъстини и мускулите да изпъкнат. След три седмици се провежда национален шампионат.

— По бодибилдинг ли? Наистина ли мислиш да участваш?

— Ти какво? За тазобедрената ми луксация ли намекваш? — засмя се Мона. — Надявам се, че краката и горната част на тялото ми ще натрупат достатъчно точки. Както и харизматичното ми излъчване, разбира се.

— Виждаш ми се притеснена.

— Нормално е.

— Дотогава има цели три седмици, пък и ти не си от тревожните. Какво има? Нещо с убийствата на Вампириста ли? Впрочем благодарско за насоките кого да поканя. Смит се представи чудесно, Брат — също, макар да беше по-обрана. Затова пък изглеждаше фантастично. Да ти кажа: Исабеле Скойен, бившата общинска съветничка, се обади в редакцията да урежда интервю на Микаел Белман.

— За да отговори на критиките, че не са заловили Валентин Йертсен ли? Не ми разправяй! И в нашата редакция Скойен се опита да ни пробута интервю с главния секретар. Страшно напориста мадама!

— И защо я отсвирихте? В момента всичко, свързано с Вампириста, е новина номер едно.

— Аз исках да я отсвиря, но колегите ми не са толкова придирчиви.

Мона натисна няколко клавиша на айпада си и го подаде на Нора, която прочете на глас от сайта на „Ве Ге“:

— „Бившият общински съветник по въпросите на социалното подпомагане Исабеле Скойен отхвърли критиките срещу полицията в Осло и заяви, че главният секретар е предприел решителни действия: „Микаел Белмани неговите следователи вече са разкрили самоличността на вампириста убиец и в момента са вложили всички налични ресурси в издирването му. Белман е включил в разследването топ следователя Хари Хуле, който е изразил силна мотивация да помогне на бившия си началник и няма търпение да надене белезниците на — по думите му-този нещастен извратеняк.“ — Нора върна айпада на Мона. — Ти какво мислиш за Хуле? Би ли го изритала от леглото си?