Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Това е телефонът на Ракел Фауке. Говорите с доктор Стефенс.

Хари усети леко мравучкане по тила.

— Хари Хуле се обажда, Ракел там ли е?

— Не.

Хари усети как гърлото му се стяга на възел. Паниката започна да се прокрадва в душата му. Ледът се пропука. Хари си наложи да диша.

— Къде е?

В последвалата продължителна пауза — досещаше се, че не е никак случайна — през ума му мина какво ли не. И от десетките автоматично извадени заключения дълбоко се загнезди едно: всичко приключва сега, край с шансовете му да осъществи едничкото си желание — днешният в утрешният ден да повторят вчерашния.

— Ракел е в кома.

В настъпилото объркване или по-скоро чистопробно, пълно отчаяние, някакъв защитен механизъм се опита да му внуши, че „кома“ не е медицинско състояние, а географско название.

— Преди по-малко от час се е опитала да се свърже с мен.

— Да — потвърди лекарят. — И ти не си вдигнал.

Непонятни. Хари седеше на твърд стол и се опитваше да вникне в обясненията на мъжа зад бюрото. Думите обаче се лееха непонятни като птичата песен, нахлуваща през отворения прозорец зад очилатия лекар в бяла престилка; непонятни като синьото небе и избора на слънцето точно днес да грее най-силно за последните няколко седмици; непонятни като анатомичните постери на стената, които показваха хора с изрисувана в яркочервено кръвоносна система и сиви органи; като окаченото до тях разпятие с кървящия Христос.

Ракел.

Единственият източник на смисъл в неговия живот.

Смисъл не му носеха нито науката, нито религията, нито справедливостта, нито амбициите за един по-добър свят, нито удоволствието, нито опиянението, нито липсата на болка, нито дори щастието. Смисъл му носеха само тези пет букви: Р-а-к-е-л. Тук не важеше популярната фраза, че ако не е била тя, е щяла да бъде друга. Ако не се бе появила Ракел, друга изобщо нямаше да има.

И вероятно щеше да е по-добре.

Защото когато си сам, няма кого да ти отнемат.

Накрая: Хари пресече словесния поток на лекаря:

— Какво означава това?

— Означава, че диагнозата още не е уточнена — отговори доктор Стефенс. — Установихме, че бъбреците й не функционират нормално. Възможно е да се дължи на редица причини, но, както казах, отхвърлихме най-често срещаните.

— Предположения?

— Някакъв синдром. Проблемът е, че има хиляди редки болести, коя от коя по-слабоизвестна и по-малко проучена.

— А това ще рече?

— Че трябва да продължаваме да търсим основното заболяване. Междувременно се наложи да я въведем в медикаментозна кома, защото се появиха затруднения в дишането.

— Колко време…

— Отсега не мога да кажа. Нужно е не просто да открием от какво е болна, а и да назначим ефективна терапии, Едва когато сме сигурни, че ще може да диша самостоятелно, ще я изведем от комата.

— Възможно ли е… възможно ли е…

— Какво?

— Възможно ли е да умре, докато е в кома?

— Не знам.

— Напротив, знаеш.

Стефенс долепи върховете на пръстите на двете ся ръце. Изчака, сякаш за да забави темпото на разговора.

— Възможно е — призна накрая той. — Всички можем да умрем, във всеки един момент сърцето ни може да спре да бие. Въпросът е доколко е вероятно.

Хари си даваше сметка, че яростта, която се надига у него, не е предизвикана от лекаря и неговите банални фрази. Беше разговарял с достатъчно близки на убита, за да знае, че фрустрацията си търси обект, върху когото да стовари вината. Липсата на подходяща мишена на яда му го разгневи още повече. Хари си пое дълбоко дъх.

— Каква е вероятността това да се случи при Ракел?

— Както казах, още не можем да определим какво предизвиква бъбречната недостатъчност — разпери ръце Стефенс.

— Ами именно затова се нарича вероятност: защото сте сигурни — процеди Хари. Млъкна, преглътна и продължи с приглушен глас: — Дай ми твоята прогноза въз основа на оскъдните данни.

— Бъбречната недостатъчност в случая се явява усложнение на друго, основно заболяване. Възможно е да се касае за хематологична болест или интоксикация. В настоящия сезон обикновено има бум на отравяния с гъби, но съпругата ти отрече през последните дни да сте консумирали такива храни. Освен това двамата сте приемали еднаква храна. Чувстваш ли се зле, Хари?

— Да.

— Питам по-скоро за физическото ти здраве. Щом отхвърляме отравянето, остават синдромите. Общо взето все тежки заболявания.

— Под или над петдесет процента, Стефенс?