Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Чу ли, Хари?

— Да.

Качиха се на първия етаж. Ауне и Смит застанаха пред асансьора, а Хари и Аурура продължиха към атриума. Лист, подпъхнат зад стъклената преграда на гишето, съобщаваше, че фотоапаратът не работи; желаещите да подадат заявление за паспорт да използват фотокабината в задното помещение.

Хари поведе Аурура към кабината с вид на мобилна тоалетна, открехна завеската и подаде няколко монети на момичето. Тя се настани на стола.

— А, да ти напомня — сети се той. — Не си показвай зъбите — и дръпна завеската.

Аурура се взираше в отражението си в черното стъкло пред обектива.

Сълзите вече напираха в гърлото й.

Сутринта й се стори добра идея да придружи баща си до Управлението под предлог, че й трябва нов паспорт за училищната екскурзия до Лондон. Той и бездруго не следеше тези неща. За тях се грижеше майка й. Аурура беше намислила да си намери причина да остане насаме с Хари за няколко минути и да му разкаже всичко. Сега обаче, когато успя да осъществи замисъла си, Аурура не можеше да му довери болката си. Разказът на баща й за ножа така я изплаши, че тя се разтрепери неистово и коленете й се подкосиха. Същия този зъбчат нож мъжът опря и в нейната шия. Беше се върнал. Аурура стисна очи, за да не гледа ужасеното си изражение. Беше се върнал и щеше да ги избие всичките, ако тя проговори. Пък и каква полза да говори? Тя не разполага с информация, която да им помогне да го открият. Нейните думи няма да спасят нито баща й, нито някой друг, обречен да умре. Аурура отвори очи. Огледа се в тясната кабина. Почувства се като в тоалетната в спортната зала онзи път. Погледът й машинално се насочи надолу, към долния ръб на завеската. Бомбетата на ботушите отвън. Те я чакаха, искаха да влязат при нея, да…

Тя дръпна рязко завеската настрани, профуча покрай Хари и хукна към изхода. Хари я извика по име. Аурура изскочи навън, на светло и открито. Прекоси тичешком моравата, после парка и хукна към „Грьонланслайре“. Чуваше как спазматичните й ридания се смесват с хрипливото й дишане, сякаш дори навън въздухът не й достигаше. Ала Аурура не спря. Продължи да бяга. Знаеше, че ще бяга, докато се строполи от изнемога.

— Пол или Валентин — не ми е споменавал да възприема кръвта на жертвите си като фетиш — уточни Ауне, седнал зад бюрото на Катрине. — С оглед на досието му можем да заключим, че не е човек със задръжки, които да го спират да изживява сексуалните си фантазии. Хората като него рядко откриват нови страни в сексуалността си в зряла възраст.

— Вероятно винаги е изпитвал влечение към кръвта — предположи Смит. Просто не е намирал начин да задоволи този свой нагон. Ако е искал да ухапе жена до кръв и да пие направо от извора, така да се каже, железните зъби са се оказали онази ценна находка, която му е позволила да изконсумира страстта си.

— Пиенето на кръв от друго човешко същество, обикновено враг, е древен ритуал, асоциира се със стремежа да придобиеш неговите сили и способности, нали?

— Точно така.

— При съставянето на психологическия профил на извършителя те съветвам да тръгнеш от неговата движеща сила, а именно потребността от контрол, характерна и за по-конвенционалните изнасилвачи и садистични убийци. Или, по-точно казано, тези престъпници се стремят да си възвърнат контрола, да си отвоюват властта, отнета им в определен момент. Искат реабилитация.

— Благодаря — кимна Смит. — Съгласен съм с теб. Непременно ще включа в профила стремежа към реабилитация.

— Какво ще рече това на по-достъпен език? — попита Катрине, седнала на подпрозоречния перваз. Бяха й позволили да присъства на разговора им.

— Всички искаме да поправим нанесените ни поражения — поясни Ауне. — Или търсим реванш — едно и също е. Аз например реших да стана гениалният психолог, който съм сега, защото бях толкова кошмарен футболист, че никой не ме искаше в отбора си. Хари пък е изгубил майка си като малък и се е насочил към разследването на убийства, за да наказва онези, които отнемат човешки живот;

На рамката на вратата се почука.

— За вълка говорим… — подхвана Ауне.

— Прощавайте за прекъсването, но Аурура избяга — съобщи Хари. — Не знам какво й стана, но нещо много я разстрои.

Тъмни облаци забулиха лицето на Столе Ауне и той се надигна със стон.

— Можеш ли ги разбра тези тийнейджъри. Отивам да я намеря. Ще прощаваш, Смит. Обади ми се да си довършим разговора.

— Нещо ново? — попита Хари, след като Ауне излезе.

— Зависи какво разбираш под „ново“ — отвърна Катрине. — От „Съдебна медицина“ потвърдиха стопроцентово, че ДНК-та по белезниците е на Йертсен. След призива на Смит психолозите от цялата страна да прегледат картотеките си, се отзоваха само един психолог и двама сексолози. Посочените от тях лица обаче вече доказано са извън подозрение. Очаквано получихме няколкостотин сигнала за какви ли не щуротии: съмнителни съседи, кучета, нахапани от вампири, върколаци и прочее свръхестествени същества. Е, няколко сигнала наистина си заслужава да проверим. Между другото, Ракел се обади. Не успяла да се свърже с теб.