Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Мрачно мълчание затисна помещението.

— Къде и как да открием такъв човек? — попита Хари.

— Може Катрине да е права — намеси се Бьорн. — И Валентин наистина да е избягал в чужбина. Да се е поразходил до Червения площад, например.

— Да е заминал чак за Москва ли? — усъмни се Смит.

— Говорим за Червения площад в Копенхаген — в мултикултурния квартал „Ньоребру“. В този парк се подвизават трафиканти на човешка плът. Предимно внасят, по-рядко изнасят. Сядаш на някоя пейка или люлка и вдигаш билет — за автобус, самолет, каквото ти се намира подръка. При теб идва човек и те пита за къде искаш да пътуваш. Докато разговаряте, с нищо не издава незаконния си бизнес. Междувременно негов ортак, скрит някъде в парка, те снима, без да забележиш, и проверява в интернет дали си именно онзи, за когото се представяш, а не ухо на полицията. Тази дискретна туристическа агенция е скъпа, но не предлага пътуване в бизнес класа. Най-евтините места пък са в контейнер.

Смит поклати глава.

— Вампиристите не са в състояние да преценяват риска рационално колкото нас. Не вярвам да е избягал.

— Аз също — подкрепи го Хари. — Но тогава къде е? Сам ли живее? Поддържа ли връзка с други хора? Тълпата ли използва за прикритие, или се е усамотил на пусто място? Има ли приятели? Евентуално приятелка?

— Не знам.

— Виж, Смит, никой от нас не знае — без значение дали е психолог, или полицай. Моля само да споделиш спонтанните си предположения.

— Ние, хората на науката, никак не умеем да гадаем. И все пак според мен вампиристът е самотен. В това съм убеден. Дори много самотен. Вълк единак.

Някой почука.

— Дръпни силно! — извика Хари.

Вратата се отвори.

— Добър ви ден, храбри ловци на вампири — Столе Ауне влезе с шкембето напред, повел за ръка прегърбено момиче. Лицето му не се виждаше от тъмната коса, паднала пред очите му. — Смит, съгласих се да ти изнеса една блиц лекция за ролята на психолога в полицейската работа.

— Ще ти бъда безкрайно благодарен, скъпи колега — грейна Смит.

— И ще има за какво — Ауне се олюля на пети. — Но нямам намерение пак да се забия в тези катакомби. Катрине ни предостави кабинета си. — Сложи ръка върху рамото на момичето. — Аурура дойде, защото трябва да си извади паспорт. Хари, ще й съдействаш ли да пререди опашката, докато със Смит говорим по работа?

Момичето заметна косата си настрани. Хари не можеше да повярва, че това бледо лице с мазна кожа и гнойни пъпки е същото онова сладко момиченце, което помнеше отпреди няколко години. Съдейки по тъмните дрехи и тежкия грим, Аурура явно бе последователна на тийнейджърското движение, известно като „емо“. Олег бе просветлил Хари по темата. В погледа й обаче не се четеше нито опърничавост, нито бунт. Нито младежко отегчение. Нямаше и признаци на радост, че вижда Хари, любимия й „фалшив“ чичо, както го наричаше преди. Погледът й излъчваше празнота. Или не съвсем… Хари забелязваше нещо, но се затрудняваше да го окачестви.

— Ей сега ще се прередим. Стига сме се правили на толкова принципни — пошегува се той и получи съвсем лека усмивка от Аурура. — Да се качим в паспортния отдел.

Четиримата излязоха от котелното. Хари и Аурура мълчаливо поеха по прохода. На две крачки зад тях ги следваха Столе Ауне и Халстайн Смит и бъбреха оживено.

— Един мой пациент говореше много завоалирано за проблемите си и изобщо не схванах кой е — разправяше Ауне. — По чиста случайност разкрих, че той всъщност е издирваният Валентин Йертсен, и той ме нападна с нож. Ако на помощ не ми се беше притекъл Хари, щеше да ме заколи.

Хари забеляза как по тялото на Аурура премина ток.

— Йертсен се измъкна, но докато сипеше заплахи за живота ми, представата ми за него се избистри. Опря нож в гърлото ми и се опита да изкопчи от мен диагнозата а сам се определи като „дефектна стока“. Заплаши да ми източи кръвта, докато членът му се втвърдява.

— Интересно. Успя ли да видиш дали получи ерекция?

— Не я видях, усетих я. Както впрочем и зъбчатия ръб на ловджийския нож. Спомням си как се надявах двойната ми гуша да ме спаси — засмя се Столе.

Хари чу сподавения стон на Аурура. Извърна се леко и изгледа красноречиво Ауне.

— О, извинявай, момичето ми! — възкликна бащата.

— За какво си говорехте по време на сесиите?

— За много неща. Беше обсебен от гласовете на заден план в „Тъмната страна на луната“ на Пинк Флойд.

— Сега си го спомних! Е, при мен не се представи като Пол, а под друго име. За жалост откраднаха картоните на пациентите ми.