Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Амин. Ъъъ… подтекстът не беше умишлен — поясни Смит.

— Да минем към следващата ни погрешна теория — подкани ги Хари. — Вюлер?

— Смит, по телевизията ти каза, че вампирист не се става изведнъж, а се минава през отделни стадии. В Скандинавия профилактиката на психичното здраве на младите хора е много стриктна и смятам, че човек с толкова крайно поведение щеше да попадне в полезрението на здравните власти. Вампиристът не е норвежец, дошъл е от другаде. Това е моята теория.

— Благодаря ти — кимна Хари. — Ще добавя, че в криминалните хроники за серийни убийци не е вписано нито едно име на скандинавски кръвопиец.

— Грешиш — възрази Смит. — Убийството в Стокхолм през 1932 година.

— Не ми е известно.

— Вероятно защото така и не откриха извършителя — с вампиристки наклонности — и приписаха престъплението на сериен маниак.

— Интересно. Жертвата пак ли е била жена?

— Лили Линдестрьом, на трийсет и две години, проститутка. Ако е била единствената му жертва, ще изям сламената си шапка, дето я държа вкъщи. Неслучайно убийството е известно като Вампирското убийство.

— Подробности?

Смит премига два пъти, притвори клепачи и започна да говори, все едно декламира наизустен текст:

— В нощта срещу първи май, през Валпургиевата нощ на площад „Свети Ерик“ 11, Лили приема мъж в едностайния си апартамент. Преди това слиза на първия етаж и моли своя приятелка за презерватив. Когато полицията нахлува в жилището, намира Лили мъртва, просната на отоманката си. Пръстови отпечатъци и други следи липсват. Убиецът явно е почистил след себе си. Дори дрехите на Лили са грижливо сгънати. В кухненската мивка полицаите намират черпак, омазан с кръв.

Бьорн и Хари се спогледаха.

— Нито едно от записаните в адресника на жертвата лица, които, уви, фигурирали само с малките си имена, не отвело разследващите до потенциален извършител. Полицията не успяла дори да се доближи до върлувалия вампирист.

— Ако е бил вампирист, нали е логично да не е спрял дотам? — попита Вюлер.

— Да — потвърди Смит. — Кой казва, че е спрял? Просто е почиствал още по-старателно след себе си.

— Смит е прав — кимна Хари. — Броят на изчезналите лица годишно надвишава броя на регистрираните убийства. Но резон има и в бележката на Вюлер, че скандинавската система за психично здраве би засякла в ранна възраст първите наченки на парафилия.

— По телевизията описах стадиите на вампиризма в общия случай — поясни Смит. — Някои хора откриват влечението си към кръв на по-късен етап, както има хомосексуалисти, чиито предпочитания се изясняват с напредването на възрастта. Един от най-прочутите вампиристи в историята, Петер Кюртен, известен като Вампира от Дюселдорф, бил на цели четирийсет и пет години, когато за пръв път пил кръв — от лебед, който убил извън града през декември 1929 година. След няма и две години вече натрупал солидния актив от девет убийства и седем опита за убийство.

— Мхм. Значи ти не намираш нищо смущаващо във факта, че в иначе ужасяващото досие на Валентин Йертсен липсва консумация на кръв или прояви на канибализъм?

— Точно така.

— Добре. Ти какво мислиш, Бьорн?

Криминалистът се понадигна на стола и разтърка очи.

— Същото като теб, Хари.

— А именно?

— Убийството на Ева Долмен имитира убийството в Стокхолм. Дивана, прилежното замитане на следите, каната от блендера в мивката.

— Звучи ли ти вероятно, Смит? — попита Хари.

— Версията за имитация ли? Ако е имитация, значи е нещо ново. Пардон, неумишлен парадокс. Вярно, някои вампиристи се възприемат като реинкарнации на граф Дракула, но ми се струва слабо вероятно един вампирист да се вживее в ролята на преродения убиец от Стокхолм. Сходството в почерка се дължи по-скоро на определени личностни характеристики, типични за всички вампиристи.

— Хари откри признаци, че нашият вампирист е маниакален чистофайник — обърна внимание Вюлер.

— И далеч не е единственият — отбеляза Смит. — Вампиристът Джон Джордж Хейг страдал от фиксидеята непрекъснато да си мие ръцете и ходел с ръкавици и зиме, и лете. Ненавиждал мръсотията и пиел кръвта на жертвите си от току-що измити и лъснати чаши.

— А ти, Смит? Ти как би очертал профила на нашия вампирист? — попита Хари.

Смит стисна устните си между показалеца и средния си пръст и ги раздвижи нагоре-надолу така, че се чу нещо като пърпорене, докато вдишаше и издишаше дълбоко.

— Според мен той, подобно на много вампиристи, е интелигентен, от млад е изтезавал животни, а нищо чудно — и хора. Произхожда от семейство с добра социална адаптация и вероятно само той сред роднините си има проблеми в общуването. Съвсем скоро пак ще почувства остра нужда от кръв. Получава сексуално удовлетворение, струва ми се, не от пиенето на кръвта, а от самото гледане. Стреми се към перфектния оргазъм. По неговия вкус — комбинация от изнасилване и кръвотечение. Споменатият Петер Кюртен например обяснил пред полицията, че броят на намушкванията, нанесени на жертвите му, зависел от количеството избликнала кръв. Тя определяла с каква скорост стига до оргазъм.