Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Но?

— Но е възможно тази привидна близост да се погледне и по друг начин: бащата упражнява власт и контрол над дъщерята, като я стиска здраво, не й дава да се изплъзне от опеката му.

— И кое те наведе на тази мисъл?

— Тя сякаш само търсеше как да се отскубне от него. Работил съм със семейства, където са налице съмнения за кръвосмешение. Първата ни работа е да питаме дали детето е бягало от къщи. Споменатите от мен симптоми може да се дължат на хиляди други причини, но и при най-незначителната вероятност това момиче да е подложено на домашен тормоз, за мен би означавало да пренебрегна професионалния си дълг, ако не изразя подозренията си гласно. Ще се съгласиш ли с мен? Разбирам, със семейството на Ауне те свързва приятелство, но тъкмо затова споделям съмненията си с теб, а не с някой друг. Защото ти би могъл да поговориш с момичето.

Хари пусна копчето, вратите се приплъзнаха встрани, Халстайн Смит излезе.

Хари остана в кабината, ала когато вратите започнаха да се затварят, пъхна крак между тях, те пак се разтвориха и Хари тръгна след Смит по стълбите към тунела. Телефонът извибрира в джоба му.

— Ало?

— Здрасти, Хари — мъжественият, но примамливо мъркащ и възбуждащ глас на Исабеле Скойен нямаше как да се сбърка. — Чух, че си се върнал на бял кон.

— Не знам дали е точно така.

— Не съм забравила как пояздихме заедно. Приятно беше. А колко по-приятно можеше да стане…

— По мои спомени беше толкова приятно, колкото изобщо беше възможно.

— Така или иначе, оттогава изтече много вода. Обаждам се да те помоля за услуга. Нашата пиар компания работи за Микаел. Сигурно си прочел съвсем пресния материал в електронното издание на „Дагбладе“. Много остро го критикуват.

— Не съм го чел.

— Цитирам: „Гражданите плащат, а полицията в Осло под ръководството на Микаел Белман не е успяла да направи онова, в което всъщност се състои работата на полицията: да залавя престъпници като Валентин Йертсен. Разкритията, че в продължение на три години Йертсен си е играл с полицията на котка и мишка, са скандални и равносилни на пълно фиаско. На Йертсен явно му е писнало да го играе мишок и сега е влязъл в ролята на котката.“ Как ти се струва?

— По отношение на стила има какво да се желае.

— Искаме някой да излезе пред обществеността и да обясни колко несъстоятелни са тези упреци срещу Микаел; нужен ни е човек, който да напомни високия процент разкриваемост на тежки криминални престъпления по времето на Белмановия мандат; който лично е работил по голяма част от тези случаи и минава за специалист с висок морал. И понеже понастоящем си преподавател в Полицейската академия, няма опасност да те обвинят в пристрастност. Перфектен си за целта, Хари. Какво ще кажеш?

— Разбира се, че ще помогна на теб и на Белман.

— Наистина ли? Чудесно!

— По начина, който владея най-добре. А именно: като намеря Валентин Йертсен. В момента съм зает именно с тази задача, така че, ако ме извиниш, Скойен…

— Знам колко здраво се трудите, Хари, но може да отнеме време.

— И защо е чак толкова спешно точно сега да напудрим имиджа на Белман? Ще спестя и на двама ни евентуално изгубено време. За нищо на света няма да застана пред микрофон и да декламирам нещо, продиктувано ми от пиар агент. Ако затворим веднага, ще сме провели цивилизован разговор, който не е приключил с подканата ми да вървиш по дяволите.

— Добре се владееш, Хари — разсмя се високо Исабеле. — Още ли си сгоден за онази апетитна тъмнокоса юристка?

— Не.

— Така ли? Тогава да пийнем нещо някоя вечер?

— С Ракел не сме сгодени. Женени сме.

— Аха. Виж ти. Но това не е пречка, нали?

— За мен е пречка. За теб навярно е предизвикателство?

— Семейните мъже са най-добрият вариант. Никога не ти създават проблеми.

— Такива като Белман, нали?

— Микаел е голям сладур и има най-красивите устни в целия град. Разговорът ми доскуча, Хари. Ще затварям. Имаш номера ми.

— Не, нямам го. Чао.

— Добре, ако не искаш да сипеш дитирамби за Микаел, разрешаваш ли поне да му предам поздравите ти и да кажа, че нямаш търпение да закопчаеш този окаян извратеняк?

— Казвай каквото искаш. Хубав ти ден.

Затвори. Ракел! Чак сега се сети, че го беше търсила. Докато избираше номера й от менюто с последни повиквания, се вгледа в себе си. Дали поканата на Исабеле Скойен му беше подействала някак? Беше ли успяла поне мъничко да го възбуди? Не. Или пък… Добре де, малко. Това означаваше ли нещо? Не. Беше толкова незначително, че дори не се замисли какво прасе е. Не че не беше прасе, но този лек трепет, неволно изникналата пред очите му мимолетна фантазия за дългите й крака и широкия й ханш, която мигом се изгуби, не стигаха за осъдителна присъда. Ни най-малко, дявол да го вземе. Хари я отряза. Макар да знаеше, че именно отказът ще нахъса Исабеле да го потърси пак.