Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Определено. А ти?

— Знам ли… — Нора се вторачи в пространството. — Е, чак да го изритам. Но все пак бих го побутнала лекичко: недей, инспекторе, не ме закачай, ох, не ме пипай тук, не, не, ох… — разкикоти се Нора.

— Боже господи — поклати глава Мона. — Заради ей такива като тебе скача броят на изнасилванията по недоразумение.

— Това пък що за понятие е? Съществува ли изобщо?

— Ти ми кажи. Аз например съм пределно ясна в посланията си.

— Което ми напомня, че най-после се сетих защо използваш „Old Spice“.

— Не можеш да отгатнеш.

— Мога! Слагаш си мъжки афтършейв, за да се предпазиш от изнасилване, нали? Миризмата на тестостерон прогонва мераклиите по-ефективно и от лютив спрей. Но замисляла ли си се, че отблъсква и всички други мъже?

— Ох, ще ти кажа причината — простена Мона.

— Давай! Кажи ми я!

— Заради баща ми.

— Как така?

— Той използваше „Old Spice“.

— Ама разбира се, как не се сетих! С него бяхте толкова близки. И той ти липсва. Горкичката…

— Афтършейвът ми напомня непрекъснато за най-важното, на което ме научи той.

— Да се бръснеш? — премига Нора.

Мона се изсмя и посегна към чашата си:

— Никога да не се предавам. Каквото и да става.

Нора наклони глава и изгледа сериозно приятелката си.

— Нещо те тревожи, Мона. Какво има? И защо не си искала да публикувате думите на Скойен? В момента всичко живо се вълнува от разследването.

— Защото ми предстои да уловя по-едра риба — Мона отдръпна ръцете си от масата, когато се появи сервитьорът.

— Дано — подхвърли ехидно Нора и огледа мижавото филенце в чинията на приятелката й.

Мона го разчопли с вилицата.

— Притеснена съм, защото най-вероятно ме наблюдават.

— Какви ги говориш?

— Повече не мога да ти кажа, Нора. Нито на теб, нито на когото и да било. Сключих договорка да мълча. Възможно е в момента да ни подслушват.

— Бъзикаш ли се? А аз какви ги наприказвах за Хари Хуле… — Нора закри устата си с ръка.

— Едва ли ще го използват срещу теб — усмихна се Мона. — Работата е там, че ми предстои да сътворя епохална сензация. Не само в моята кариера, а изобщо в историята на криминалната журналистика.

— Кажи ми!

— Ще ти кажа само едно — поклати глава Мона. — Нося пистолет — и потупа дамската си чанта.

— Плашиш ме. Мона. Ами ако чуят и това за пистолета?

— Нека чуят. Тъкмо ще схванат, че не е добра идея да ми погаждат номерца.

— Щом е опасно, защо се захващаш сама? — простена Нора.

— Защото само така имам шанса да запиша името си в историята, скъпа — Мона се усмихна широко и вдигна чашата си с вода. — Ако всичко мине по учебник, следващия път ще те черпя. И — шампионат, не шампионат — ще полеем успеха с шампанско.

— Непременно!

— Съжалявам за закъснението — Хари затвори вратата на студиото за татуировки и пиърсинги.

— Тъкмо преглеждам асортимента — усмихна се Авдерш Вюлер.

Застанал зад една маса, той прелистваше каталог заедно с мъж с патрави крака, шапка с козирка на футболният отбор „Волеренга”, черна тениска с щамповано името на рокбандата „Хюскер Дю“ и брада, най-вероятно достигнала внушителната си дължина още преди неизменно синхронизираните хипстъри да спрат да се бръснат.

— Няма да преча — обеща Хари и остана до вратата.

— Както казах — брадатият посочи нещо в каталога — тези ченета са само за украса и не могат да се поставят в устата. А и зъбите не са толкова остри, ако не броим кучешките.

— А тези?

Хари се огледа. В магазинчето бяха само трима души. Впрочем повече не биха се и побрали. Всеки квадратен, а защо, не и кубичен метър беше усвоен. В средата бе разположена кушетка за татуиране. От тавана висяха тениски, от стативи — украшения за пиърсинг. В шкафове с витрини стояха изложени по-едри декоративни предмети, черепи и анимационни фигури от хромиран метал. Рисунки и снимки на татуировки запълваха останалото свободно място по стените. На една от снимките Хари забеляза татуировка на пистолет „Макаров“. Запознатите с руските криминални татуировки знаеха, че носещите това изображение затворници лежат за убийство на полицай. Съдейки по неясните линии, татуировката беше направена по старомодния начин: с китарна струна, прикрепена към машинка за бръснене — вместо игла — и със смес от стопена подметка от обувки и урина — вместо мастило.

— Кои от тези татуси са ваша изработка? — поинтересува се Хари.

— Нито един — отвърна мъжът. — Събирани са от къде ли не. Готини са, нали?