Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Халстайн отвори електронно писмо с покана да изнесе встъпителната реч на семинар по психология в Лион. Организаторите на същия този семинар миналата година отхвърлиха молбата му да му дадат трибуна. Наум Халстайн формулира отговор — ще благодари за оказаната чест, но ще откаже с обяснението, че вече е заявил участие в по-важни за него форуми; може би някой друг път. Халстайн се позасмя и поклати глава, леко разочарован от себе си. Нямаше основания да вири нос. Внезапно лумналият интерес към вампиризма щеше да секне, щом нападенията спрат. Халстайн Смит размисли и прие поканата за семинара. Намираше се в позиция да предяви по-големи претенции за пътуването, за хотела, където ще го настанят, за размера на хонорара, но реши да не предоговаря условията. Имаше всичко необходимо. Искаше само зрителите да го слушат, да го придружат на това своеобразно пътешествие из дебрите на човешката психика, да получи признание за качествата на труда си, та заедно с публиката да проумеят тези въпроси и да допринесат за подобряването на човешкия живот. Не го интересуваше нищо повече. Погледна си часовника. Дванайсет без три. Чу звук. Можеше, разбира се, да е вятърът. Кликна върху иконата на екрана за достъп до охранителните камери. Появи се картина от камерата в двора. Портата се поклащаше отворена.

Трюлс шеташе.

Тя се обади. Ула се обади.

Напъха мръсните съдове в миялната, изплакна на ръка две чаши за вино. Още не беше отворил бутилката вино, която купи ей така, за всеки случай, преди срещата им при Улсен. Смачка празните картонени кутии от пица, натъпка ги в чувала за смет, но той пък взе, че се скъса. Мамка му. Отвори долапа и ги набута зад една пластмасова кофа. Музика. Какво харесваше Ула? Напъна се да си спомни. Нещо в стила на „Дюран Дюран“… „А-ха“? Имаше първия им албум. Ами свещи? По дяволите. И преди му бяха гостували мацки, но тогава кой ти обръщаше внимание на атмосферата.

Бистрото на Улсен се намираше съвсем наблизо. Въпреки задаващата се буря Ула не би се затруднила да си хване такси — нали беше делничен ден — и следователно щеше да пристигне всеки момент. С други думи, Трюлс нямаше време да си вземе душ. Налагаше се да се задоволи с подмиване на члена и подмишниците. Или първо подмишниците, после члена. Ужас, колко беше стресиран! Бе се настроил за спокойна вечер и среща с Меган Фокс на по-млади години, а изневиделица Ула звъни и пита удобно ли е да се отбие за малко. Какво разбираше впрочем тя под „за малко“? Че ще се изниже бързо-бързо като миналия път? Тениска. Онази от Тайланд с надписа „SAME SAME, BUT DIFFERENT“ [13]? Ами ако такъв тип хумор не й допада? Или пък Тайланд й навява асоциации с полово предавани болести? Да сложи ризата „Армани“ от мола „МБК“ в Банкок? По-добре не. Изкуствената материя запарва и ще се изпоти, а така ще издаде и че дрехата е евтина имитация. Трюлс нахлузи бяла тениска с неизвестен произход и бързо се завтече към банята. Би било добре да мине тоалетната с препарат и четка. Но първо да свърши най-важното…

Застана пред мивката, свали си ципа и тъкмо си хвана оная работа, когато чу звънеца.

Катрине се взираше във вибриращия телефон.

Наближаваше полунощ, през последните минути вятърът непрекъснато се усилваше и връхлиташе на пориви. Отвън се чуваше скрибуцане, пукане и плющене, но Хари спеше неподвижно.

Катрине вдигна.

— Обажда се Халстайн Смит — прошепна възбуден глас.

— Видях. Какво има?

— Той е тук.

— Кой?

— Валентин.

— Какви ги говориш?

— Някой е отворил портата и… боже мой, чувам как се отваря вратата на плевнята. Какво да правя?

— Не прави нищо… Опитай се… Има ли къде да се скриеш?

— Не. Виждам го на камерата. В коридора пред кабинета ми е. Божичко, той е — Смит звучеше пред разплакване. — Какво да правя?

— Не… не знам — простена Катрине.

Издърпаха телефона от ръката й.

— Смит? Хари съм. Разбрах какво става. Заключи ли вратата на кабинета си? Заключи я веднага и изгаси осветлението. Тихо и спокойно.

Халстайн Смит се взираше в компютърния екран.

— Готово — докладва той шепнешком.

— Виждаш ли го?

— Не. А, ето го.

Халстайн различи фигурата на мъж, който се задаваше от дъното на коридора. Стъпи върху везната, залитна, възвърна си равновесието и продължи покрай боксовете право към камерата. Докато минаваше под една от лампите, тя освети лицето му.

— Божичко, той е, Хари. Валентин.

— Запази спокойствие.

— Но… портата е отключена. Значи има ключове, Хари, Сигурно и за кабинета ми.