Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Плачеш ли, Трюлс?

Да плаче? Абе тая жена явно е толкова фиркана, че почва да халюцинира.

Ула отдръпна ръката си и облиза пръстите си.

— Истински, солени сълзи — установи тя. — Какво те натъжи?

Сега вече и Трюлс усети как по бузите му се стича нещо топло. И носът му потече. Гърлото му се стегна, сякаш се бе опитал да погълне твърде голям залък, той му беше преседнал и сега го задушаваше.

— Заради мен ли? — попита Ула.

Трюлс поклати глава. В момента не беше в състояние да говори.

— Да не е заради… Микаел?

Не намери ли да му зададе по-идиотски въпрос! Насмалко да го вбеси. Това нямаше нищо общо с Микаел, разбира се. И защо да има връзка с Микаел? Та той, дето уж му се пишеше най-добър приятел, още откакто бяха деца не пропускаше случай да го унижи пред околните, но опрат ли нещата до бой, все се скриваше зад гърба му, А после, когато и двамата станаха ченгета, Микаел караше Трюлс да му върши мръсната работа, за да може Белман да си постига набелязаните цели. Защо Трюлс ще скърби за дружбата между двама особняци и аутсайдери, станали приятели от немай-къде, единият — преуспял, другият — жалък неудачник? Как ли пък не — да се разстрои за такова нещо! Тогава кое го възпираше? Защо, когато въпросният неудачник най-сетне се сдобиваше с възможност да си върне за всички унижения и да изчука съпругата на преуспелия си „приятел“, този неудачник се разцивряше като женичка? Трюлс забеляза сълзи и в очите на Ула. Ула Хенриксен. Трюлс Бернтсен. Микаел Белман. Прословутата тройка. Другите в Манглерю да вървят на майната си, ако обичат. Защото тези тримата бяха като тримата мускетари. Останалите просто нямаха значение.

Ула извади носна кърпичка от чантата си и внимателно попи влагата под очите си.

— Искаш ли да си вървя? — подсмръкна тя.

— Ами… — Трюлс сам не можеше да познае гласа си — ами откъде да знам, дявол да го вземе.

— И аз не знам какво да правя — засмя се тя, огледа петната от грим по кърпичката и я прибра в чантата си. — Прости ми, Трюлс. Оказа се лоша идея. Ще си тръгвам.

— Е, тогава някой друг път — кимна той. — В друг живот.

— Реплика право в десетката — Ула стана.

След като вратата зад нея се хлопна, Трюлс остана в коридора, заслушан в ехтящите й стъпки по стълбите. Постепенно заглъхнаха. После чу отварянето на входната врата. И нейното хлопване. Ула си замина. Безвъзвратно.

Трюлс изпитваше… какво всъщност изпитваше? Облекчение. Но и отчаяние, почти непоносимо отчаяние, което раздираше по-силно от физическа болка гърдите и стомаха му и за миг го накара да се сети, че в гардероба в спалнята държи огнестрелно оръжие. Иска ли, има начин да се отърве от тази болка още сега. После се свлече на колене и опря чело в изтривалката. Избухна в смях. Грухтенето сякаш нямаше никога да секне, защото ставаше все по-гръмко. Хубав е тоя живот, мама му стара!

Сърцето на Халстайн Смит продължаваше да бие лудешки.

Изпълни заръките на Хари. Държеше погледа си и пистолета неотклонно насочени към неподвижния мъж, проснат на прага. Докато гледаше как локвата кръв се разраства върху пода, му прилоша. Не биваше да допуска да повърне, не биваше да се разконцентрира нито за миг. Хари го инструктира да стреля три пъти. Дали да не изпрати още два куршума в тялото на мъжа? Не, той вече беше мъртъв.

Набра Мей с треперещи пръсти. Тя вдигна веднага.

— Халстайн?

— Мислех, че спиш.

— С децата седим в леглото. Не могат да заспят заради бурята.

— Ясно, След малко ще дойде полиция с включени буркани и сирени. Не се плашете,

— Какво става, Халстайн? Преди малко чухме някакви трясъци, като гърмежи. От вятъра ли е, или става нещо друго?

— Не се бой, Мей. Всичко е наред…

— По гласа ти разбирам, че става нещо, Халстайн! Кажи какво има, децата са разстроени!

— Ще дойда да обясня.

Катрине направляваше колата надолу по тесния чакълест път между земеделските земи и горичките.

Хари прибра телефона в джоба си.

— Смит е отишъл в къщата при жена си и децата.

— Значи всичко е наред — заключи Катрине.

Хари не отговори.

Вятърът непрекъснато се усилваше. През горичките на Катрине й се налагаше да внимава за прекършени клони и други предмети, нападали по пътя, а по откритите участъци трябваше да държи здраво волана, когато поривите на вятъра връхлитаха колата.

Катрине свърна и влезе през отворената порта в имота на Смит. Телефонът на Хари звънна.

— Тъкмо пристигаме — уведоми той. — Когато дойдете, незабавно отцепете района, но не пипайте нищо преди идването на огледната група.