Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Вътре има ли прозорец?

— Да, но е прекалено тесен и нависоко.

— Тежък предмет, с който да го разбиеш?

— Ами… освен с пистолета.

— Имаш пистолет?

— Да, в чекмеджето при мен е. Но не съм се пробвал да стрелям с него.

— Дишай, Смит. Как изглежда пищовът?

— Ами… черен е. Някакъв „Глок“, доколкото разбрах

— „Глок“ 17. Пълнителят вътре ли е?

— Да. Зареден бил, казаха. Но не виждам предпазител.

— Защото е интегриран в спусъка. За да стреляш, просто дръпваш спусъка.

Смит притисна телефона към устата си и прошепна максимално тихо:

— Чувам ключове.

— Колко разстояние има до вратата?

— Два метра.

— Стани и хвани пистолета с две ръце. Ти си на тъмно, а зад него е светло. Той няма да те вижда добре. Ако не е въоръжен, извикай „полиция, на колене!“. Видиш ли оръжие, стреляш три пъти. Три пъти! Ясно?

— Да.

Вратата пред Смит се отвори.

И той се появи, силует пред светлината отвън. Халстайн Смит усети, че се задушава. Вдигайки ръка, мъжът отсреща сякаш изсмука целия наличен въздух. Валентин Йертсен.

Катрине подскочи. И тя чу гърмежа от телефона, макар Хари да притискаше апарата плътно към ухото си.

— Смит? — извика Хари. — Там ли си?

Никакъв отговор.

— Смит!

— Валентин го е застрелял! — простена Катрине.

— Не, не е.

— И защо реши така? Нали го предупреди да стреля три пъти, а чухме само един изстрел! Пък и не отговаря!

— Това беше изстрел от „Глок“, не от „Рюгер“.

— Но за… — Катрине млъкна, защото от телефона се чу глас.

Тя следеше изражението на силно съсредоточения Хари. Напразно се опитваше да отгатне чий е обадилият се глас: на Смит или на другия, чийто глас бе чувала само на стари записи от разпити; висок, писклив глас, който й бе докарвал кошмари. И който в момента вероятно изреждаше на Хари какво смята да прави с…

— Вдигна ли револвера му от пода? Добре. Сега го прибери в чекмеджето и седни така, че да ти е под око. Ако лежи на вратата, не го мести. Мърда ли? Издава ли някакви звуци? Още по-добре. Не, никаква първа помощ! Ако е леко ранен, само чака да го приближиш. А ако е мъртъв, вече е късно за помощ. А ако е нещо средно — жив, но тежко ранен — значи няма късмет, защото ти няма да мърдаш от мястото си и само ще го държиш под око, Ясно, Смит? Добре. След половин час сме при теб. Ще ти се обадя от колата. Не го изпускай от поглед и звънни на жена си. Да не излизат от къщата. Идваме.

Катрине взе телефона, а Хари се изхлузи от леглото и хлътна в банята. Първо сякаш чу вик, но после разбра, че всъщност е повърнал.

Дланите на Трюлс, отпуснати върху бедрата, бяха толкова потни, че усещаше влагата през панталона си.

Ула беше пияна. Въпреки това седеше вдървена на ръба на дивана и държеше като оръжие за самозащита бутилката бира, която й подаде той.

— Брей, за пръв път гостувам в дома ти — каза малко завалено тя. — А се познаваме от… колко стана?

— От петнайсетгодишни — отвърна Трюлс, в момента неспособен да извършва толкова сложни математически изчисления.

Тя се усмихна сякаш на себе си и кимна. По-точно главата й се килна напред.

Трюлс се прокашля.

— Задуха много силен вятър. Тази Емилия…

— Трюлс?

— Да?

— Искаш ли да се чукаме?

Той преглътна.

Ула се изкикоти, без да вдига глава.

— Дано това мълчание не е…

— Искам, разбира се.

— Супер. Супер. — Ула вдигна глава и го погледна със замаян поглед. — Супер. — Върху тънката шия главата й се олюляваше, сякаш беше пълна с нещо тежко. Тежка тъга. Тежки грижи. Но точно сега Трюлс не биваше да мисли за това. Защото му се отваряше рядка възможност. Шанс, за който бе мечтал, но никога не бе допускал, че ще му се удаде: да прави секс с Ула Хенриксен.

— Имаш ли спалня, където да действаме?

Трюлс кимна. Ула се усмихваше, ала не изглеждаше никак радостна. Майната му. На кого му пука от тая работа. Ула Хенриксен му дойде наточена и само това имаше значение. Трюлс понечи да посегне и да я погали по бузата, но ръката му не се подчини.

— Има ли нещо, Трюлс?

— Не, какво да има?

— Виждаш ми се някак…

Той зачака. Продължение обаче не последва.

— Какъв?

— Ами умърлушен — вместо той да я помилва, тя прокара длан по бузата му. — Милият, милият Трюлс…

Той насмалко да отблъсне ласката й. Едва се сдържа да не отстрани ръката на Ула Хенриксен, която след всички тези години, без капчица презрение или погнуса протегна длан и го докосна. Какво го прихващаше, дявол да го вземе? Жената искаше да я чукат и точка, кратко и ясно. Трюлс без проблем ще я свърши тази работа. Трюлс никога не е имал проблеми да го вдигне. Какво толкова има да му мисли, става от шибания диван с Ула, завежда я в спалнята, сваля й парцалките, вкарва си оная работа. Тя ще вика, ще стене, ще пъшка, а той няма да спре, докато тя не…