Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— О, простете — усмихна се тя. — Не знаех, че сте вътре..

— Дайте ги — той дръпна кърпите от ръцете й. — Може ли пак да изчистите?

— Моля?

— Не съм доволен от хигиената. По прозореца има следи от пръсти. Ако обичате, минете да ги избършете след час.

Изуменото й лице се изгуби зад вратата.

Той остави кърпите върху ниската масичка, седна в креслото и разкопча сака.

Сирените млъкнаха. Ако действително бяха полицейски коли, насочили се към апартамента му, сигурно вече бяха влезли вътре. До „Ошсен“ по права линия имаше не повече от два-три километра. Преди по-малко от половин час другият му се обади да съобщи, че полицията е открила жилището му и под какво име се подвизава, и го предупреди да се омита незабавно. Валентин събра най-необходимите вещи. Заряза колата пред сградата Беше регистрирана на вече известното им име.

Извали папката и започна да я прелиства. Плъзна поглед по снимките и адресите. Съобрази, че за пръв път от много време насам не знае какво да предприеме.

В главата му нахлу гласът на психолога:

— …нещастен извратеняк. Изгубил е самоконтрол и съвсем скоро неминуемо ще допусне огромна грешка.

Валентин Йертсен стана и се съблече. Взе кърпите и влезе в банята. Развъртя крана за топлата вода. Застана пред огледалото и изчака от душа да потече вряла вода и парата да се полепи по стъклото. Гледаше татуировката Телефонът звънеше от стаята. Беше той, знаеше. Разумът. Спасението. С нови инструкции, нови разпореждания. Дали да не игнорира обаждането? Не настъпи ли моментът да пререже пъпната връв, спасителното въже Да разчупи всички окови?

Изпълни дробовете си с въздух. И закрещя.

— Секс куклите не са нещо ново — отбеляза Смит и огледа фигурата от пластмаса и силикон върху леглото. — Когато нидерландците владеели седемте морета, моряците носели със себе си подобни кукли, само дето вагините им били изработени от животинска кожа. Заради широко разпространената практика на нидерландците да ползват услугите на такива кукли, китайците ги наричали Dutch wives, холандски съпруги.

— Сериозно? — попита Катрине, докато наблюдаваше как белите ангели на криминалистиката обследват спалнята сантиметър по сантиметър. — Нима по онова време китайците са знаели английски?

— Хвана ме натясно — призна със смях Смит. — Просто статиите по темата са на английски. В Япония има публични домове само с надуваеми кукли. Най-скъпите модели са оборудвани с нагреватели, за да поддържат телесна температура, а скелетът им позволява да им огъваш ръцете и краката в естествени и неестествени пози. Имат дори автоматично овлажняваща се..

— Благодаря, стига ми толкова — прекъсна го Катрине.

— Извинявай.

— Бьорн обясни ли защо остава в котелното?

Смит поклати глава.

— С Лиен имали малко работа — обади се Вюлер.

— С Берна Лиен? Малко работа?

— Бьорн каза, че докато апартаментът на Александър Драйер не е предполагаема сцена на убийство смята, да остави огледа на колегите си.

— Добре — промърмори Катрине, докато излизаше от спалнята, следвана по петите от двамата мъже.

Излязоха от сградата. Застанаха зад синя хонда на паркинга пред блоковете. Криминалистите тъкмо претърсваха багажника й. Бяха открили ключовете за колата в апартамента и получиха потвърждение, че автомобилът се води на името на Александър Драйер. Небето бе придобило стоманеносив оттенък, а от другата страна на долината, отвъд меко нагънатия релеф на тревните площи, се виждаше как вятърът разклаща короните на дърветата. По последни прогнози Емилия се намираше само на няколко часа от града.

— Не е взел колата. Умно — призна Вюлер.

— Мдам — потвърди Катрине.

— Какво искате да кажете? — не разбра Смит.

— Бариери за тол-такси, подземни гаражи, пътни камери — поясни Вюлер. — Изземваш видеозаписите и пускаш програма за откриване на определен регистрационен номер. Системата го установява за секунди.

— Brave new world — промърмори Катрине.

— О brave new world, that has such people in it [10]— цитира Смит.

— Някакви предположения къде би избягал човек като Валентин? — попита тя.

— Не.

— Тоест, никакви?

Смит притисна очилата към носа си.

— Не ми се вярва изобщо да е избягал.

— Защо?

— Защото е силно афектиран.

— След онзи разговор с Мона До едва ли си потушил гнева му — потръпна Катрине.

— Така е — въздъхна Смит. — Май попрекалих. За пореден път. За щастие след онзи обир в обора се снабдихме с надеждни ключалки и охранителна камера. Но вероятно…