Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Чу как някой пусна душа от другата страна на стената и усили радиогласовете от телефона.

— … когато на места в специализираната литература се описва като интелигентен човек, без признаци на умствени разстройства или социални патологии, се създава впечатление, че си имаме работа със силен и опасен враг, Излиза, че вампиристът Ричард Чейз, известен като Вампира от Сакраменто, е типичен представител на тази прослойка и най-много напомня Валентин Йертсен. И при двамата наблюдаваме психични отклонения от ранна юношеска възраст, подмокряне в леглото, склонност към подпалвачество, импотентност. И двамата са диагностицирани с параноя и шизофрения. Чейз е минал по по-обичайния път, започвайки с консумация на животинска кръв, дори си е инжектирал пилешка кръв и се е разболял, докато като малък Валентин е бил вманиачен да изтезава котки. Валентин скривал новородени котенца в тайна клетка в плевнята на дядо си, за да може да ги измъчва далеч от погледите на възрастните. Ала след първата си глътка човешка кръв и Валентин Йертсен, и Чейз направо пощръкляват. Чейз избива седемте си жертви в рамките само на няколко седмици. Точно като Йертсен и той напада повечето си жертви в домовете им. През декември 1977-а Чейз обикаля из Сакраменто и проверява дали вратите се заключени. Натъкнел ли се на отключена врата, приемал го като покана да влезе, както впоследствие обяснил по време на полицейските разпити. Една от жертвите му, Териса Уолин, била бременна в третия месец. Чейз я заварил сама в дома й, разстрелял я с три куршума и се изгаврил с трупа. Докато некрофилствал с мъртвото тяло, го сякъл със сатър. После изпил кръвта му. Звучи познато, нали?

„И още как — отвърна той наум. — Само дето не посмя да споменеш, че Ричард Трентън Чейз изкормил убитата, отрязал зърното на едната й гърда и натъпкал устата й с кучешки изпражнения от задния двор. И още нещо: Чейз използвал като сламка пениса на една от жертвите си, за да изпие кръвта на друга.“

— Приликите не свършват дотук. Точно като Чейз и Валентин Йертсен съвсем скоро ще извърви пътя си докрай. Не очаквам повече убийства.

— И кое ви вдъхва такава убеденост, Смит? Вие сте консултант на разследващия екип. Разполагате ли с конкретни следи?

— Моята прогноза няма нищо общо с разследването, което, разбира се, по никакъв начин нямам право да коментирам.

— Тогава как ще мотивирате тази ваша прогноза?

Той чу как Смит си пое дъх. Възроди спомена как отнесеният психолог седи пред него и си води бележки, докато го разпитва за детството му, за подмокрянето, за първите му сексуални контакти, за подпалената от него гора и най-вече за „лова на котки“, както той го наричаше. А този лов представляваше следното: отмъкваше въдицата на дядо си, премяташе пръта над гредата в плевнята, нанизваше кукичката под брадичката на някое котенце. започваше да върти макарата, животинчето увисваше във въздуха, а той наблюдаваше безнадеждните му опита да се покатери по кордата или да се откачи.

— Просто Валентин Йертсен не е нещо изключително. Изчислителна е само неговата злоба. Той не е кръгъл глупак, но не е и особено интелигентен. Не е постигнал нищо съществено. Съграждането изисква прозорливост визионерство, докато за да сееш разруха, не ти трябва друго освен слепота. През последните дни Йертсен се спаси от залавянето не поради хитрост. Беше въпрос на чист късмет. Докато полицията не го хване, Валентин Йертсен си остава опасен и хората трябва да се пазят от него, както се пазят от, да речем, кучета с пяна на устата. Но не забравяйте, бесът е болест, предвестник на скорошна смърт. Въпреки цялата си злост Валентин Йертсен е — ако използвам лаическата терминология на Хари Хуле — нещастен извратеняк. Изгубил е самоконтрол и съвсем скоро неминуемо ще допусне огромна грешка.

— Значи искате да успокоите жителите на Осло, че няма…

Той чу нещо и изключи подкаста. Ослуша се. Пред вратата някой тътреше крака. Някой, който готвеше да предприеме нещо.

Четиримата мъже в черните униформи на „Делта“ стояха до входната врата на Александър Драйер. На двайсет метра от тях, в коридора, Катрине Брат наблюдаваше хода на операцията.

Един от командосите държеше таран, дълъг метър и половина, насочен напред. Оръдието приличаше на уголемен цилиндър от чипс „Прингълс“ с две дръжки.

Зад визьорите четиримата бяха неразпознаваеми. Катрине все пак предполагаше, че мъжът, който безмълвно отброява с пръсти секундите до началото на акцията, е Сиверт Фалкайд.