Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

От апартамента се чуваше музика. „Пинк флойд“? Катрине мразеше „Пинк флойд”. Не, не мразеше самата група, а по-скоро хранеше дълбоко недоверие към хора — техни фенове. Бьорн й беше споделил, че харесва едно-единствено тяхно парче — от албум, издаден, преди да се сдобият със световна слава. Извади албума — изображението на обложката наподобяваше космато ухо и пусна блус със скимтящо куче. Такива неща включваха телевизионни шоу програми, изчерпили идеите са. Бьорн бил склонен да обяви амнистия за всички парчета с що-годе читави китари с ефект „ботълнек”, а щом в тази песен нямало двойни басови барабани, дерящ се вокал и възхвали на тъмни сили и трупове, изпоядени от червеи — все любими неща на Катрине — също било плюс. Бьорн й липсваше. Тук, докато Фалкайд сви и последния си пръст в юмрук, а бойците се засилваха с таран да разбият вратата на човек, убил през последните седем дни поне четирима, а вероятно дори петима души, Катрине си мислеше за изоставения от нея мъж.

Бойците изкъртиха вратата с трясък. Хвърлиха светлинно-звукова граната. Катрине Брат си запуши ушите. При лумналия блясък по стената в коридора пробягаха сенките на командосите. Последваха два гърмежа.

Трима бойци нахълтаха в апартамента с нарамени автомати. Четвъртият остана на вратата на мушка.

Катрине свали дланите от ушите си.

Гранатата не успя да извади от строя „Пинк Флойд“,

— Чисто е! — извика Фалкайд.

Командосът отвън се обърна към Катрине и кимна.

Тя си пое дъх и тръгна към вратата.

Влезе в апартамента. Въздухът беше леко задимен от гранатата, но почти не миришеше на барут.

Коридор. Дневна. Кухня. Още с влизането й се наби в очи колко нормална изглежда обстановката. Сякаш тук живее съвсем обикновен, чист и подреден човек: готви, пие кафе, гледа телевизия, слуша музика. От тавана не висяха куки за трупове, тапетите не бяха опръскани с кръв, стените не бяха облепени с вестникарски статии за убийствата и снимки на жертвите.

Дали Аурура не е сгрешила, мина й неволно през ума.

Надникна през отворената врата на банята. Беше като изтарашено: пред душа нямаше найлонова завеса, на етажерката под огледалото липсваха обичайните тоалетни принадлежности. Там обаче все пак се мъдреше някакъв предмет. Катрине пристъпи напред. Предметът не служеше за лична хигиена. По метала личаха черни люспи боя и кафявочервеникава ръжда. Железните зъби влизаха едни в други и образуваха зигзагообразна линия.

— Брат!

— Да? — Катрине влезе в дневната.

— Тук, вътре — гласът на Фалкайд идваше от спалнята. Звучеше спокойно, изчистено. Сякаш нещо е приключило,

Катрине прескочи прага, без да докосва вратата. Сякаш вече знаеше, че се намира на местопрестъпление. Вратите на гардеробите се поклащаха отворени. Командосите стояха от двете страни на двойното легло с автомати, насочени към голото тяло, проснато върху завивката, с безжизнени очи, вторачени в тавана. От него се носеше миризма, която Катрине първо не успя да идентифицира. Наведе се. А, ясно. Лавандула.

Извади телефона си, набра номер. Вдигнаха й веднага.

— Хванахте ли го? — Бьорн звучеше задъхан.

— Не. Но открихме женско тяло.

— Мъртво ли?

— Със сигурност не е живо.

— О, дявол да го вземе. Марте Рюд ли е?

— Не, секс кукла.

— Какво?

— Надуваема кукла. При това луксозна, японско производство. Съвсем като истинска е. Първо я взех за жена. Така или иначе, Александър Драйер и Валентин са едно и също лице. Намерихме железните зъби. Ще чакаме да видим дали ще се появи. Чувал ли си се с Хари?

— Не.

Погледът на Катрине падна върху закачалка за дрехи и чифт боксерки, проснати на пода пред гардероба.

— Тази работа не ми харесва, Бьорн. И в болницата го нямаше.

— На никой не му харесва. Да го обявим ли за издирване?

— Хари ли? И какъв смисъл има?

— Права си. Катрине, и по-кротко с тършуването. Може да има следи от Марте Рюд.

— Добре, но според мен следите вече са отмити. Като гледам апартамента, Хари е прав. Валентин действително е маниакален чистофайник. — Погледът й пак спря върху закачалката и боксерките. — Но…

— Какво? — попита Бьорн, защото тя внезапно млъкна.

— По дяволите!

— А това ще рече…?

— Бързо е нахвърлил дрехи и тоалетни принадлежности в сак или куфар и се е омел. Валентин е знаел за акцията…

Валентин отвори. Видя кой си е тътрил краката точно пред вратата му. Камериерката, навела се да отключи вратата на хотелската му стая, се изправи.