Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Мислех си, че й преливате кръв, а не я използвате като донор.

— Взехме й кръв за подробни изследвания, защото когато говорим за кръв, съвместимостта е много сложен въпрос. За късмет тя е група А и мога да й прелея ширпотребна кръв от тази — той направи широк жест. — Обикновена кръв, която организмът й ще абсорбира и ще преработи в златните капки, наречени кръв на Ракел Фауке. Не те доведох тук само за развлечение от седенето до леглото й, Олег. Искам да те помоля да ми дадеш кръвна проба, за да проверя дали произвеждаш същата кръв като майка си.

— Проба от мен ли? — Олег се замисли. — Ако така ще помогна на някого, нямам нищо против.

— Ще помогнеш на мен. Готов ли си?

— Тук ли? Сега?

Олег срещна погледа на доктор Стефенс. Обзе го смътно колебание, без да знае на какво да го отдаде.

— Добре — кимна все пак младежът. — Кръвта ми е твоя.

— Супер — Стефенс бръкна в десния джоб на бялата си престилка и се приближи към Олег. В челото му се вряза бръчка на раздразнение, когато от левия му джоб се разнесе весела мелодия. — Мислех, че тук долу няма обхват — промърмори той и измъкна телефона. Олег видя как екранът освети лицето на лекаря и се отрази в очилата му. — Брей, май са от полицията. — Долепи телефона до ухото си. — Главен лекар Джон Дойл Стефенс.

Олег чу каканиженето на гласа отсреща.

— Не, старши инспектор Брат, днес не съм виждал Хари Хуле и съм сигурен, че в момента не е тук. Освен в болничните заведения задължават хората да си изключват телефона и на други места. — Стефенс погледна Олег, но той само сви рамене. — „Открихме го“, така ли? Добре, Брат, ще му предам това съобщение, ако се появи. Кого сте открили? Вижте, Брат, излишно е да обяснявате точно на мен какво е служебна тайна, но си помислих, че за Хуле ще е по-лесно да му предам по-конкретно, нешифровано съобщение. Значи той ще се досети кого визирате? Добре, тогава ще му предам само това: „открихме то“. Приятен ден, инспектор Брат.

Стефенс прибра телефона си в джоба. Видя, че Олег си е навил ръкава. Хвана го под лакътя и го поведе с бързи крачки обратно към стълбата на басейна.

— Като си извадих телефона, видях, че времето е напреднало. Чака ме пациент и закъснявам. Друг път ще ти източа кръвта, Олег.

Сиверт Фалкайд, командир на спецотряда „Делта“, седеше най-отзад във високопроходимия служебен джип на норвежкото елитно звено и раздаваше рязко последни кратки напътствия, докато машината се подрусваше по „Тронхаймсвайен“. Вътре се возеха общо осем души. Седмина мъже и една жена. Тя не беше част от отряда. Всъщност досега в „Делта“ не бяха включвали представителка на нежния пол. На теория критериите за прием в елитното звено не поставяха никакви пречки пред нежния пол, но сред стотината претенденти от последната година нямаше нито една жена, а за цялата история на съществуването на „Делта“ се бяха появили едва пет дами, желаещи да се включат в екипа на командосите, като последната — през миналото хилядолетие. Нито една от кандидатките не бе успяла да издържи жестоката пресявка. Но тази срещу Фалкайд му се виждаше и силна, и издръжлива. Може пък тя да има шанс да я одобрят?

— Значи, не знаем дали Драйер си е вкъщи? — попита Фалкайд.

— Само да изясним: няма никакъв Драйер. Това е Валентин Йертсен, Вампириста.

— Бъзикам се, Брат — усмихна се Фалкайд. — Този човек не носи ли мобилен телефон, чрез който да го локализираме?

— Може и да носи, но нито на едното, нито на другото име открихме регистриран телефон. Това проблем ли е?

Сиверт Фалкайд я погледна. Бяха свалили плана на сградата от страницата на Агенцията по кадастър и картография и всичко изглеждаше наред. Двустаен апартамент на третия етаж с площ четирийсет и пет квадратни метра, от който никаква врата или стълба не води към мазето и към авариен изход, Фалкайд реши да разположи четирима на входа и двама на моравата отпред в случай, че мъжът скочи от балкона.

— Не, няма проблем — увери той Катрине.

— Супер. Тихо ли ще влезете?

Той се усмихна още по-широко. Харесваше му бергенският й диалект.

— Какво по-точно си представяш под „тихо“? Да пробием дупка в прозореца на балкона и възпитано да си избършем обувките ли?

— Мислех си, че е излишно да хабите гранати и сълзотворен газ заради един-единствен човек, който най-вероятно не е въоръжен и не ни очаква. А по-дискретните, лишени от зрелищност действия на отряда се посрещат с повече похвали, нали?

— Така е — Фалкайд свери показанията на джипиеса с пътя отпред. — Но шумният щурм намалява риска и за нас, и за него. Девет от десет души, без значение колко смели се пишат, се парализират от внезапни гърмежи и ярка светлина при мятане на граната. С тази тактика сме спасили много повече животи на арестанти, отколкото на командоси. Пък и имаме една партида шокови гранати с изтичащ срок на годност и не ни се ще да отидат зян. Освен това момчетата се нуждаят от малко екшън и рокендрол, напоследък им се събраха много балади.