Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Не се бой, миличка Нищо няма да ти сторя.

Вярваше си, че е искрен. Не искаше да я наранява. Станатото — станало, но стига толкова. Навярно и тя го усещаше, разбираше колко я обича. Навярно трепереше не от страх, а защото беше само по бельо и кимоното на японската му приятелка.

Навлязоха между дърветата Все едно пристъпиха в къща. Тук се спускаше различна тишина. Същевременно се разнасяха нови звуци. По-кратки, но по-отчетливи, макар и неразпознаваеми звуци. Пукане, въздишка, вик. Почвата беше мека, краката им потъваха в килима от борови иглички, който поглъщаше шума от стъпките им. Пристъпваха като младоженци в храм.

Той преброи до сто и спря. Вдигна фенера и освети наоколо. Светлият конус мигом откри каквото търсеше. Овъглено масивно дърво, разцепено на две от поразил го гръм.

Отведе я до дървото. Тя не оказа никаква съпротива, когато той разкопча белезниците й, обви ръцете й около ствола и пак ги щракна. Същински агнец, помисли си той, докато я гледаше коленичила и обхванала дървото сякаш в прегръдка. Жертвен агнец. Защото той не беше женихът, а бащата, който принася детето си пред олтара.

Погали я по бузата за последен път и се обърна да си върви. Някъде иззад дърветата се обади глас:

— Тя е жива, Валентин.

Той спря и машинално насочи фенера по посока на звука.

— Разкарай го — нареди гласът от тъмното.

Валентин се подчини.

— Тя искаше да живее — отвърна той.

— А барманът не искаше ли?

— Той можеше да ме идентифицира. Нямаше начин да рискувам.

Валентин се ослуша, но чу само тихо свирукане от ноздрите на Марте, докато си поемаше дъх.

— За пръв и последен път ти оправям бакиите — заяви гласът. — Носиш ли револвера, който получи?

— Да.

Къде беше чувал този глас?

— Остави го до нея и изчезвай. Съвсем скоро ще си го получиш обратно.

Мина му през ума да извади револвера, да намери човека с фенера и да го убие. Да убие разума, да заличи следите, отвеждащи към него, да отприщи единовластието на демона. Възпря го само съображението, че другият може и да му потрябва.

— Къде и кога? — извика Валентин. — Вече няма как да използваме шкафчето в турската баня.

— Утре. Ще ти съобщя. Така и така вече чу гласа ми, ще ти звънна по телефона.

Валентин извади револвера от кобура и го остави пред момичето. Хвърли й последен поглед. После си тръгна.

Качи се в колата. Два пъти удари силно челото си във волана. Запали, даде ляв мигач за влизане в движението, макар че други автомобили не се виждаха, и спокойно потегли.

— Спри там — посочи Хари на таксиметровия шофьор.

— Три след полунощ е, човече. Този бар категорично е хлопнал кепенците.

— Барът е мой.

Хари плати и слезе. Там, където преди няколко часа кипеше трескава активност, сега не се виждаше жива душа. Огледът беше приключил, но входната врата беше запечатана с бяла лента, щампована с националния герб — лъв — и надпис „Полиция. Не преминавай. Не късай лентата. Нарушителите носят наказателна отговорност по силата на наказ. кодекс, член 343“.

Хари пъхна ключа и го завъртя. Дръпна бравата, тиксото се спраска. Влезе.

Бяха оставили лампичките под огледалните рафтове включени. Присви едното си око и насочи показалец към бутилките, все едно се прицелва с пистолет. Девет метра. Ами ако беше натиснал спусъка? Как щеше да приключи всичко тогава? Нямаше начин да разбере. Каквото било — било. Вече нищо не можеше да направи. Освен да забрави, разбира се. Пръстът му се прицели в бутилката с „Джим Бийм“. Червената светлина отдолу придаваше на течността златист отблясък. Хари прекоси помещението и мина зад бара, грабна една чаша и я подложи под бутилката. Напълни чашата до ръба. Защо само да се залъгва?

Усети как мускулите по цялото му тяло се изопнаха и за миг се запита дали няма да повърне още преди първата глътка. Успя да задържи обаче и стомашното съдържание, и пряснопоетия алкохол чак до третата глътка. Тогава се наведе над мивката и преди жълтозеленият бълвоч да плисне в металното корито, той успя да види, че дъното още е покрито със засъхнала кръв.

В осем без пет машината за шварцкафе в котелното приключи втория си работен цикъл за тази сутрин.

— Къде се бави Хари? — попита Вюлер и пак си поглед, на часовника.

— Нямам представа. Да почваме без него — предложи Бьорн Холм.

Смит и Вюлер кимнаха.

— И така — подхвана Бьорн. — В момента Аурура Ауне се намира в централния офис на „Нокас“ — фирмата, поддържаща банкомата, от който Йертсен е изтеглил пари — и преглежда видеозаписи в присъствието на баща си, служителка на „Нокас“ и наш колега от „Грабежи“, специалист по охранителни камери. По план трябва да прегледат записите от четири денонощия максимум за осем часа. Ако откритата разписка действително е от трансакция, извършена лично от Валентин, и при повечко късмет, до четири часа ще разполагаме с фалшивата му самоличност. Дори да се позабавят, до осем вечерта ще знаем под какво име се представя.