Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Виждаш ли, в момента чета твоя подарък — Столе вдигна тънко книжле, захлупено разтворено върху масичката до креслото му, и го показа на Бьорн: — Едуар Леве. „Самоубийство“. Хари ми я подари за шейсетия ми рожден ден. Явно смяташе, че е крайно време.

Бьорн и Хари се усмихнаха. Видимо измъчено, защото Столе сбърчи чело.

— Нещо лошо ли е станало, момчета?

Хари се прокашля.

— Тази вечер Валентин отне още един човешки живот.

— Страшно ме боли да го чуя — поклати глава Столе.

— И нямаме основания да се надяваме, че ще спре до тук.

— Действително нямате — потвърди психологът.

— Затова дойдохме при теб. Трудно ми е да започна, Столе.

Ауне въздъхна:

— Ще те улесня. Халстайн Смит не ви върши работа и искате аз да поема оттук нататък, това ли е?

— Не. Нужен ни е… — Хари млъкна, защото Ингри влезе и постави поднос с чай върху ниската масичка между безмълвните мъже.

— Това е звукът на служебната тайна — установи тя, — Ще се чуем, Хари. Поздрави на Олег. Предай му, че мислим за Ракел.

— Нужен ни е човек, способен да разпознае Валентин Йертсен — довърши Хари, след като съпругата на Ауне се оттегли. — А по наши сведения последният жив човек, който го е видял…

Хари направи пауза — не за да нагнети напрежението, както правят ораторите, а за да предостави на Столе няколкото секунди, през които човешкият ум, при вече зададени мисловни координати, обикновено прави светкавични, почти несъзнателни и въпреки това изключително точни заключения. Не че това щеше да смекчи особено шока, Не повече, отколкото би се смекчил шока за, да речем, боксьор, комуто предстои да понесе силен удар, ако му предоставят десета от секундата да се отмести малко встрани от прицела на удара, вместо да го поеме с цялата му тежест.

— … е Аурура.

В последвалата тишина Хари чуваше хрущенето на страниците на книгата, по които задраха пръстите на Столе.

— Какви ги говориш, Хари?

— В деня на сватбата ми с Ракел, докато вие двамата с Ингри бяхте на тържеството, Валентин е издебнал Аурура в почивката на хандбалния турнир.

Книгата тупна глухо върху килима. Столе премига недоумяващо.

— Тя… какво…

Хари изчака информацията да се утаи в съзнанието на приятеля му.

— Докоснал ли я е? Наранил ли я е?

Хари издържа погледа на Столе, без да отговори. Изчакваше Ауне сам да съпостави новополучената информация с вече известната му. Да погледне последните три години в нова светлина. В светлина, която да му предостави търсените обяснения.

— Да — прошепна Столе и лицето му се сгърчи в страдалческа гримаса. Свали си очилата. — Разбира се, че го е направил. Боже, колко съм бил сляп. — Той се вторачи в празното пространство. — Как разбрахте?

— Вчера Аурура дойде у нас и ми разказа всичко.

Погледът на Столе Ауне се върна към Хари като на забавен каданс.

— Знаел си… знаел си за това от вчера и нищо не си ми казал?

— Обещах й да си мълча.

Противно на очакванията гласът на психолога не се повиши, а се понижи:

— Петнайсетгодишно момиче ти споделя, че е било изнасилено. Знаеш отлично от каква грижа се нуждаят жертвите на сексуални престъпления, И въпреки това си решил да го запазиш в тайна?

— Да.

— Но, за бога, Хари, защо?

— Защото Валентин я е заплашил, че ще те убие, ако тя се оплаче на някого.

— Мен? Какво значение имам аз, Хари? Прехвърлих шейсетте и имам болно сърце, а Аурура е младо момиче с целия живот пред себе си!

— Тя те обича повече от всичко на света и ме накара да й обещая, че ще си мълча.

Столе Ауне си сложи очилата и размаха треперещия си показалец срещу Хари:

— Да, обещал си й! И си спазвал обещанието си, докато то не е влияело на твоите планове! Но след като си разбрал, че можеш да я използваш, за да се окичиш с лаври за още един разкрит случай, това обещание изгубва стойността си.

Хари не възрази.

— Разкарай се, Хари! Вече не си добре дошъл в този дом.

— Всяка секунда е ценна, Столе.

— Вън, казах! — Столе Ауне се изправи. — Веднага!

— Аурура ни е нужна.

— Ще се обадя на полицията. На истинската полиция.

Хари разбра, че е безсмислено да настоява; по-мъдро беше да изчакат естествения развой на събитията с надеждата до утре Столе Ауне да успее да погледне по-глобално на случая.

Хари кимна. Стана от стола и го избута назад.

— И сами ще се изпратим.

На вратата на кухнята Хари зърна бледото нямо лице на Ингри.

В коридора си върза обувките и тъкмо преди да излезе, чу слабо гласче: