Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Светлината в бара рязко помръкна и Хари се досети, че Валентин е завъртял димера зад барплота. А когато за пръв път се обърна към Хари, поради тъмнината той не видя лицето под козирката.

— На три обръщаме револверите — Валентин вдигна ръце. — Едно, две… три.

Хари хвана дръжката с лявата си ръка, после цевта с дясната. Вдигна оръжието във въздуха. Валентин направи същото. Сякаш размахваше флагче в детското шествие по случай Седемнайсети май — националния празник на Норвегия. Характерната червена дръжка на „Рюгер Редхок“ стърчеше от дългата цев.

— Виждаш ли! Кой би осъществил такава сделка освен двама мъже, които действително се разбират? Харесвам те, Хари. Ама наистина те харесвам. Да тръгваме сега…

Валентин закрачи към стената, а Хари — към сепаретата. Цареше такава тишина, че се чуваше проскърцването на ботушите на Валентин, докато двамата мъже се промъкваха стъпка по стъпка, описвайки полукръг, дебнейки се взаимно като двама гладиатори, които знаят, че още първата схватка ще коства живота поне на единия от тях, а по-вероятно и на двамата. По басовото бръмчене на хладилника, по равномерното капене на чешмата и жуженето от усилвателя на музикалната уредба Хари разбра, че е стигнал до барплота. Пипнешком мина зад бара, без да изпуска от очи силуета, открояващ се на фона на светлините отвън. В бара нахлуха шумове от улицата и кънтеж на тичащи стъпки.

Извади телефона от джоба си и го долепи до ухото си.

— Чу ли?

— Всичко чух — потвърди Олег. — Ще съобщя на патрулите. Външен вид?

— Късо черно яке, тъмни панталони, шапка с козирка без емблема, но нея сигурно вече я е хвърлил. Лицето не го видях. Движи се бегом в посока улица „Турвал Майер“, тоест…

— … търси многолюден район с натоварено улично движение. Ще предам веднага.

Хари прибра телефона в джоба си и сложи ръка върху рамото на Мехмет. Никаква реакция.

— Мехмет…

Хари вече не чуваше нито хладилника, нито усилвателя. В ушите му нахлуваше единствено непрестанното капене. Завъртя димера да усили осветлението. Хвана косите на Мехмет и внимателно повдигна главата му от мивката. Лицето беше бледо. Твърде бледо.

От врата стърчеше предмет.

Приличаше на метална сламка.

От края й още сълзяха червени капки. Падаха в мивката, вече запушена от многото изтекла кръв.

Катрине скочи от колата и тръгна към опънатите пред бара заградителни ленти. Забеляза мъж с димяща цигара в ръка, облегнат на една от полицейските коли. Въртящият се син буркан на покрива току осветяваше лицето му, красиво с грозотата си. Тя потръпна и се приближи до него.

— Студено е — забеляза тя.

— Задава се зима — Хари издуха дима към синия буркан.

— Емилия се задава.

— Мхм. Съвсем бях забравил за нея.

— Според прогнозата утре щяла да удари Осло.

— Мхм.

Катрине го гледаше замислено. Беше виждала всички възможни лица на Хари Хуле. Но не и това. Не го беше виждала толкова празен, разбит, отчаян. Прииска й се да го погали по бузата, да го гушне. Но не можеше. Спираха я толкова много неща.

— Какво се случи вътре?

— Валентин извади „Рюгер Редхок“ и ме излъга, че преговарям за човешки живот. Мехмет е бил вече мъртъв, когато съм влязъл в бара. Негодникът е пробил сънната му артерия с метална тръбичка. Източил му е кръвта като на проклета риба. Само защото… защото… — Хари започна да мига начесто и млъкна, уж за да махне някакво стръкче тютюн от езика си.

Катрине не знаеше какво да каже. Затова предпочете да замълчи и се загледа в добре познатото й черно волво „Амазон“ със стикери на състезателен болид. То паркира от отсрещната страна на улицата. Катрине усети как сърцето й подскочи, когато видя някоя си Лиен да слиза от пасажерското място отпред. Бьорн я последва. Какво търсеше шефката му тук, на местопрестъплението? Бьорн сигурно й беше предложил да я поразведе на романтична обиколка из множеството забележителности на работата на терен. Да вървят по дяволите и двамата. Бьорн я видя и двамата с Лиен се насочиха към Катрине и Хари.

— Аз влизам, ще говорим по-късно — Катрине побърза да се пъхне под заградителните ленти и тръгна пъргаво към вратата с табела, изобразяваща разбито сърце.

— Ето къде си бил. Цяла вечер те търся — подхвана Бьорн.

— Бях… — Хари дръпна жадно от цигарата — … малко зает.

— Това е Берна Лиен, новата шефка на криминалистиката. Берна, Хари Хуле.

— Много съм слушала за теб — усмихна се жената.