Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Лицето отвън отново се притисна към стъклото. Човекът размахваше ръце, за да привлече вниманието. Явно беше забелязал, че в бара има хора.

— Без да помръдваш от мястото си, му дай знак, че си затворил — нареди Валентин. В гласа му не се долавяха никакви признаци на стрес.

Мехмет стоеше с изпънато тяло и ръце, отпуснати отстрани.

— Действай, иначе си мъртъв.

— Така или иначе това ме чака.

— Няма как да знаеш със стопроцентова сигурност. Не изпълниш ли каквото ти казах, се заричам, че ще гръмна теб, а после и човека отвън. Погледни ме. Давам ти думата си.

Мехмет го погледна. Преглътна. Наклони се леко настрани така, че да попадне под светлината и мъжът зад стъклото да го види хубаво. После поклати глава.

Човекът остана още две-три секунди. После сякаш махна — трудно беше да се определи. И Гайр Сьоле си тръгна.

Валентин следеше събитията в огледалото.

— Такааа… Докъде бяхме стигнали? А, да, една добра и една лоша новина. Първо лошата. Логичното предположение да съм дошъл, за да ти видя сметката, е толкова логично, че… че отговаря съвсем точно на истината. Иначе казано, смъртта ти е почти сто процента сигурна. — Валентин изгледа Мехмет със съжаление. После избухна в бодър смях. — Днес не съм виждал по-шокирано лице от твоето! Разбирам те, но почакай да чуеш и добрата вест Нали ти обещах услуга. Ще ти дам възможност да избереш как да умреш. Ще ти изложа вариантите, затова си

отваряй ушите. Слушаш ли внимателно? Хубаво. Кое предпочиташ — да ти пратя куршум в главата или да пронижа врата ти с това? — Валентин вдигна предмет, наподобяваш дебела метална сламка, но с трапецовидно острие и връх, остър като шило.

Мехмет гледаше като треснат. Всичко беше толкова абсурдно, че той започна да се пита дали не сънува. Ей сега ще се събуди. Или пък човекът срещу него сънува случващото се? Валентин насочи тръбичката към Мехмет и той инстинктивно отстъпи крачка назад. Гърбът му опря в мивката

— Значи тази джаджа не ти хареса, а? С нея рибарите източват кръвта на улова — той премлясна

Мехмет кимна предпазливо, докато гледаше как металният връх проблясва на светлината от огледалния рафт зад барплота. Имаше направо фобия от пробождания. Страхуваше се панически от проникването на разни остри предмети през кожата в тялото му. Затова като малък избяга от къщи и се скри в гората, когато минаваха да поставят ваксини на децата.

— Уговорката си е уговорка. Няма да ползвам сламката-Валентин я остави върху барплота, извади чифт черни, примитивни белезници от джоба си, но без да отмества и на милиметър дулото от Мехмет. — Прекарай веригата зад металната пречка на рафта, закопчай ги на китките си и си сложи главата в мивката.

— Ама…

Мехмет не го видя да замахва. Само чу как нещо изхрущя в главата му, за миг му причерня, а после, когато пред очите му се проясни, той видя съвсем различна картина. Мехмет схвана, че Валентин го е халосал с револвера и сега дулото натиска слепоочието му.

— Или това, или металната сламка — прошепна гласът до ухото му. — Ти избираш.

Мехмет сграбчи чудноватите тежки белезници и ги прекара зад посочената метална пречка. Щракна гривните около китките си. Усети нещо топло да се стича по носа му и по горната му устна. Облиза я. Сладникав метален вкус на кръв.

— Вкусно, а? — попита леко пискливо Валентин.

Мехмет вдигна глава и срещна погледа му в огледалото.

— Лично аз не понасям този вкус — усмихна се Валентин. — На желязо и бой. Точно така, на желязо и бой. Собствената ми кръв — как да е, но не и чуждата… Освен това, по вкуса й разбираш какво са яли. Като заговорих за ядене, осъденият на смърт има ли последно желание? Питам от чисто любопитство. Нямам никакво намерение да ти поднасям ястие.

Мехмет премига. Последно желание? Думите отказваха да се утаят в съзнанието му и въпреки това, като насън, нишката на мислите му неволно се повлия от въпроса. Искаше му се „Джелъси“ един ден да стане най-готиният бар в Осло. „Бешикташ“ да спечели турското първенство. А него да го погребат под звуците на „Ready for Love“ на Пол Роджърс. Какво друго? Колкото и да се напрягаше, друго не му хрумна. Усещаше как у него се надига горчив смях.

Приближавайки до бара, Хари мярна някакъв силует бързо да се отдалечава от „Джелъси“. Светлината от големия прозорец към улицата падаше върху тротоара, но той не чуваше вътре да звучи музика. Отиде до самия прозорец и надзърна над ръба. Различи фигура в гръб зад барплота, ала се оказа невъзможно да разбере дали е Мехмет. Иначе изглеждаше пусто. Пристъпи към вратата и внимателно натисна дръжката. Заключено. А барът работеше до полунощ.