Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— А аз за теб нищо не съм чувал. Добра ли си?

— Моля? — жената погледна смутено Бьорн.

— Валентин Йертсен е добър. Аз не съм на неговото ниво, затова се надявам тук да има хора, които да ме превъзхождат, иначе тази касапница няма да приключи.

— Май напипах нещо интересно — обнадежди го Бьорн.

— Сериозно?

— Точно затова се опитвах да те открия. Якето на Валентин. Разпорих го и в подплатата открих монета от десет йоре и две листчета. Понеже е минало през пералня, мастилото се е размило от външната страна, но като разгънах хартийките, част от написаното върху едната се беше запазило. Не е много, но е достатъчно да разбереш, че представлява разписка за изтеглена сума от банкомат в центъра на Осло. Връзва се с дотук установения му стремеж да плаща в брой и да избягва кредитни карти. За жалост не личат нито номерът на картата, нито номерът на трансакцията, но датата, на която е извършена, частично се вижда.

— И?

— Тази година, месец август. Денят съдържа единица.

— Значи на първи, на единайсети, на двайсет и първи или на трийсет и първи?

— Да, четири възможни дати… Свързах се със служителка на „Нокас“, фирмата, обслужваща банкоматите на въпросната банка. Издействали са си разрешително да съхраняват до три месеца кадрите от охранителните камери при банкоматите. Затова имат записи на въпросното теглене. Извършено е от банкомата на Централната гара — едно от най-натоварените терминални устройства в града. Според официалното обяснение — заради многото търговски центрове в близост.

— А според неофициалното?

— Кой в днешно време тегли пари, Хари? Хората масово плащат с банкови карти. С изключение на…

— Мхм. Наркопласьорите около гарата и покрай реката.

— Най-използваните банкомати осъществяват над двеста трансакции на денонощие.

— За четири денонощия стават малко под хиляда — пресметна Берна Лиен.

Хари стъпка димящата цигара.

— Утре сутринта ще имаме достъп до видеозаписите. При по-експедитивно преглеждане, тоест на забързан каданс и с минимални паузи, ще проверяваме по две лица на минута. Това прави всичко на всичко седем-осем часа, а вероятно и по-малко. След като идентифицираме Валентин, остава само да проверим с карта на чие име са изтеглени пари от банкомата във въпросния час.

— И хоп! — ето ти тайната самоличност на Валентин Йертсен — прекъсна го Берта Лиен, видимо горда и въодушевена от успеха на оглавявания от нея отдел. — Какво мислиш, Хуле?

— Мисля, госпожо Лиен, колко жалко е, че единственият човек, способен да идентифицира Валентин Йертсен, лежи вътре с глава в мивката и без пулс. — Хари закопча палтото си. — Но ви благодаря за бързата реакция, колеги.

Берна Лиен изгледа възмутена Хари, после Бьорн, който се прокашля смутено.

— Доколкото разбрах, озовал си се лице в лице с Валентин…

— Така и не видях физиономията му — поклати глава Хари.

Бьорн кимна бавно, без да го изпуска от поглед.

— Ясно. Жалко наистина. Много жалко.

— Мхм — Хари сведе очи към стъпканата угарка пред върха на обувката си.

— Е, ще влезем да огледаме.

— Приятно прекарване.

Хари ги проследи с поглед. Медийните фотографи бяха заели позиции пред загражденията, а вече прииждаха и репортери. Навярно знаеха нещо или пък не. А може би просто не смееха да го закачат. Така или иначе, оставиха Хари на мира.

Осем часа.

Осем часа от тази сутрин.

За едно денонощие Валентин навярно бе убил още някого.

Мамка му, мамка му.

— Бьорн! — извика Хари, когато колегата му хвана дръжката на вратата на бара.

— Здравей, Хари — на вратата се показа Столе Ауне. — Охо, Бьорн, привет и на теб.

— Съжалявам, че те безпокоим толкова късно. Може ли да влезем? — помоли Хари.

— Разбира се, заповядайте — Ауне отвори широко вратата и двамата гости пристъпиха в дома му.

Дребна жена, по-слаба от мъжа си, но и тя с посребрена коса, се появи с бързи, пъргави крачки.

— Хари! — изчурулика тя. — Познах те по гласа. От цяла вечност не сме се виждали. Как е Ракел? Уточниха ли диагнозата?

Хари поклати глава и изчака Ингри да го млясне по бузата.

— Кафе? Или е късно? Зелен чай?

Бьорн и Хари отговориха съответно утвърдително и отрицателно. Ингри хлътна в кухнята.

Ауне ги покани в дневната. Настаниха се в дълбоките кресла. Стените бяха покрити с рафтове с книги — от пътеводители и стари атласи, през стихосбирки и комикси, та до специализирана психологическа литература. Но романите преобладаваха.