Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Извади ключодържателя с разбитото пластмасово сърце. Предпазливо го пъхна в ключалката. Докато завърташе ключа с лявата си ръка, с дясната измъкна пистолета „Глок“. Отвори вратата, влезе, изпъна пистолета и го хвана с две ръце. С опънат назад крак спря вратата, за да не се блъсне зад него. Ала вечерните звуци от квартал „Грюнерльока“ нахлуха в бара и фигурата зад плота се изправи и погледна в огледалото.

— Полиция. Не мърдай — заповяда Хари.

— Хари Хуле — силуетът носеше шапка с козирка, а ъгълът, под който се виждаше в огледалото, пречеше на Хари да види лицето му. Нямаше и нужда. За последно чу този висок глас преди цели три години, а сякаш беше вчера.

— Валентин Йертсен — Хари чу потреперването на гласа си.

— Най-сетне се срещаме отново, Хари. Мислих си за теб. Ти мислеше ли за мен?

— Къде е Мехмет?

— Нещо превъзбуден ми се виждаш. Мислил си за мен, вижда се — пискливият глас. — И защо? Заради списъка с трофеите ми ли? Или жертвите, както ги наричате вие. Не, почакай. По-скоро е заради списъка с твоите трофеи. Само аз липсвам в колекцията ти, нали?

Хари остана прав до вратата. Мълчеше.

— Направо не е за издържане, нали? Супер! Точно затова си толкова добър. Същият си като мен, Хари. Не ти трае търпилото.

— Нямам нищо общо с теб, Валентин — Хари хвана по-удобно пистолета, прицели се и се запита кое го спираше да се приближи.

— Нямаш ли? Та ти не позволяваш скрупулите към другите хора да те отклонят нито на милиметър. Не отместваш и за миг поглед от набелязаната цел, Хари. Погледни се и сега. Готов си на всичко само и само да завоюваш трофея си. Да струва каквото ще: чужди животи, твоя живот. На практика тези съображения остават на заден план, нали? Двамата с теб трябва да седнем и да се опознаем. Хари. Защото сме рядка порода.

— Млъквай, Валентин. Не мърдай и си вдигни ръцете така, че да ги виждам! Къде е Мехмет?

— Ако Мехмет е името на твоя шпионин, трябва да се помръдна, за да ти го покажа. Така положението, в което се намираме, ще се проясни допълнително.

Валентин Йертсен отстъпи крачка встрани. Мехмет беше увиснал от метална пръчка, закована успоредно над огледалото зад бара. Главата му клюмаше напред над мивката и дългите му черни къдрици закриваха лицето. Валентин държеше револвер с дълга цев насочен към задната част на главата му.

— Стой си на мястото, Хари. Както виждаш, получава се много интересен баланс на силите. От мястото, където си застанал, до мен има — колко? — осемдесет метра? Шансовете първият ти изстрел да ме извади от играта и да не успея да убия Мехмет са нищожни, не мислиш ли? Ако обаче аз гръмна Мехмет, ти ще произведеш поне два изстрела срещу мен, преди аз да успея да насоча револвера срещу теб. Шансовете няма да са на моя страна. С други думи, и в двата случая ще изгубим и двамата. И следователно въпросът се свежда до следното, Хари: склонен ли си да пожертваш агента си, за да ме заловиш? Или е по-добре сега да му пощадим живота, а после да ме хванеш? Е, какво ще кажеш?

Хари погледна Валентин над мушката на пистолета. Противникът му имаше право. Беше твърде тъмно, а разстоянието — твърде голямо, за да е сигурен, че още при първия изстрел ще го уцели в главата.

— Ще изтълкувам мълчанието ти като знак на съгласие. И понеже в далечината май ми се причуват полицейски сирени, едва ли имам време за губене.

Преди да повика подкреплението, Хари се поколеба дали да не ги помоли да пристигнат без сирени, но така щяха много да се забавят.

— Остави пистолета, Хари, и аз ще изляза.

Хари поклати глава.

— Тук си, защото той е видял лицето ти, и ще го застреляш, а после и мен — защото и аз ще видя лицето ти.

— Тогава дай контрапредложение. Разполагаш с пет секунди, иначе ще го гръмна, надявайки се при първия изстрел да пропуснеш и аз да те улуча пръв.

— Значи напрежението остана, само че ще се разоръжаваме.

— Не ме мотай. Започвам да броя. Четири, три…

— И двамата обръщаме пищовите едновременно, хващаме цевта с дясната ръка, та спусъкът и дръжката да се виждат.

— Две…

— Ти тръгваш към изхода покрай онази стена, а аз, със същата скорост, покрай сепаретата към барплота от отсрещната страна на помещението.

— Едно…

— Разстоянието помежду ни през цялото време ще бъде същото като в момента. Никой от двама ни няма да има възможност да стреля, без другият да отреагира.

Барът утихна. Сирените приближаваха. Ако Олег изпълнява стриктно каквото му поръча, поправка, каквото му нареди Хари, значи продължава да седи в колата на две преки от бара.