Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Това не е вярно. Защото нивата на престъпността паднаха не само в Ню Йорк, а на цялата територия на САЩ. Разковничето се крие в либерализацията на закона за абортите през седемдесетте. — Стефенс се облегна назад и направи пауза, сякаш за да даде на Хари възможност сам да схване взаимовръзката, преди да му предостави пояснението наготово: — В течение на столетия самотни жени с фриволно поведение са зачевали при секс с повече или по-малко случайни партньори, които духвали още на следващата сутрин или щом разберат, че жената е бременна. И тези бременности като на конвейер са произвеждали криминални издънки. Деца без бащи, растящи без правила, при майки без средства да им осигурят образование и без моралните устои, нужни, за да вкарат отрочетата си в правия път. Тези жени на драго сърце биха убили ембрионите в утробите си, ако не ги е заплашвало наказание. И така, през седемдесетте те се сдобили с повече свобода да определят съдбата си. Щатите са обрали плодовете от този своеобразен холокост, пряко следствие от либерализирането на закона за аборта, петнайсет-двайсет години по-късно.

— Мхм. И как се отнася към този въпрос мормонът в теб?

Стефенс се усмихна и долени върховете на пръстите на ръцете си.

— Подкрепям Църквата по редица казуси, но не и в съпротивата й срещу абортите. По този въпрос съм на страната на атеистите. През деветдесетте обикновените хора отново са можели да се разхождат по улиците на американските градове, без да се боят, че ще ги оберат, изнасилят или убият. Защото потенциалните убийци вече отдавна били изстъргани от матките на майките си, Хуле. По един пункт обаче не подкрепям либералните езичници: изискването жената еднолично да реши дали да направи аборт. Потенциалът за добро или зло, закодиран у един зародиш, двайсет години по-късно ще донесе ползи или щети на цялото общество, ползи и шеги толкова големи, че решението за такава крачка като аборта би следвало да се вземе с широк консенсус, а не от безотговорна авантюристка, която се развява из града в търсене на креватен партньор за една нощ.

— С други думи, лансираш държавно регулиран аборт? — Хари си погледна часовника.

— Е, преценката кой ембрион да живее и кой да умре няма да е никак приятна за онзи, комуто поверят тази задача. Затова трябва да назначават на този пост хора, за които това би било… един вид призвание.

— Шегуваш се, нали?

Стефенс задържа погледа на Хари за две-три секунди. После се усмихна.

— Разбира се. Вярвам изцяло и непоклатимо в неприкосновеността на свободната човешка воля.

Хари стана.

— Ще ме уведомиш, предполагам, кога смятате да я събудите. Сигурно ще е добре за нея да види познато лице, когато отвори очи, нали?

— Въпрос на субективна преценка — точно като при аборта, Хари. Предай на Олег да се отбие в кабинета ми, ако има въпроси.

Хари излезе и запали цигара пред входа. Зъзнеше в студа. Дръпна два пъти, установи, че не му е сладко, изгаси я и бързо се прибра вътре.

— Как си, Антонсен? — попита той полицая, охраняват стаята.

— Бива, Хуле. Във „Ве Ге“ са публикували твоя снимка.

— Ами?

— Искаш ли да я видиш? — Антонсен извади смартфона си.

— Не — освен ако не съм излязъл като филмова звезда,

— Е, значи няма да ти я показвам — засмя се Антонсен. — Здравата сте я сплескали тази акция. Размахвате пистолет срещу деветдесетгодишен дядо, използвате барман за съгледвач…

Хари застина с ръка върху дръжката на вратата.

— Я повтори последното.

Антонсен вдигна телефона пред очите си и примижа, явно беше далекоглед.

— „Барманът от…“ — едва прочете той и Хари изтръгна апарата от ръката му.

Бързо прехвърли статията.

— Мамка му! С кола ли си, Антонсен?

— Не, с велосипед съм. Осло е малък град, пък и малко движение не е…

Хари хвърли телефона в скута му и отвори вратата със замах. Олег вдигна глава, колкото да разбере кой е, и после пак се надвеси над книгата си.

— Олег, трябва незабавно да ме закараш до „Грюнерльока“. Ставай!

— Как ли не — изсумтя Олег.

— Не е въпрос, а заповед. Хайде.

— Заповед ли? — лицето му се изкриви от гняв. — Ти дори не си ми баща. И слава богу, де.

— Прав беше. Полицейският чин определя кой командва в критични ситуации. Аз съм старши инспектор, ти — курсант. Бърши сълзите и на работа!

Олег го зяпна онемял.

Хари се обърна, излезе от стаята и забърза нататък по коридора.

Мехмет Калак реши да изостави за малко „Колдплей“ и „Ю Ту“ и да изпробва въздействието на Иън Хънтър върху клиентелата.