Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Влезе в дневната и погледна снимката и белия ключ върху бюрото. Туне. Имала профил в Тиндър от две години и живеела на улица „Професор Дал“. Работела в разсадник. Грозноватичка. И затлъстяла. Щеше му се да е малко по-слаба. Като Марте. Виж, Марте му харесваше. Луничките й отиваха.

Но какво да се прави… На дневен ред беше Туне. Той прокара длан по червената дръжка на револвера.

Плановете не се бяха променили, макар че днес провалът му се размина на косъм. Не позна мъжа в харарета, но онзи очевидно го позна. Зениците му се разшириха. Пулсът му видимо се учести и мъжът застана като парализиран до вратата в поразнеслата се пара. После се омете бързо-бързо. Ала тогава въздухът вече се бе напоил с миризмата на страх.

Колата му стоеше паркирана както винаги до тротоара на по-малко от сто метра от задния изход, от който се излизаше на слабо натоварена улица. Никога не би посещавал редовно баня, ако не предлага удобен маршрут за бягство. Или баня, където да не се спазва безупречна хигиена. И никога не би влязъл в обществена баня без ключове за кола в джоба на халата си.

Чудеше се дали да не застреля Туне с револвера, след като я нахапе. Само за да внесе малко смут. Да види какви заглавия ще гръмнат в медиите. Но това би влязло в разрез с правилата. А бездруго вече си бе навлякъл гнева на онзи, задето ги наруши със сервитьорката.

Притисна револвера към корема си, за да усети студения шок от стоманата. После го остави. Колко бе успял да го доближи полицаят? Във „Ве Ге“ излезе информация, че от полицията се надявали на някаква съдебна заповед, която да принуди фейсбук да разкрие какви IP адреси се крият зад определени потребителски имена в социалната мрежа. Той нито разбираше от такива работи, нито се безпокоеше от тях. Тези напъни на полицията не тревожеха нито Александър Драйер, нито Валентин Йертсен. Майка му го беше кръстила на Рудолфо Валентино, първия секс-символ в историята на киното и велик екранен любовник. Сама си беше виновна, че му е дала име, което го задължава да се стреми към величието на своя съименник. В началото всичко беше сравнително безопасно. Защото когато изнасилиш момиче, преди да си навършил шестнайсет, а късметлийката е по-голяма с година-две и съдът прецени, че става дума не за изнасилване, а за доброволен полов акт, тя рискува да я осъдят за секс с малолетен. След като навършиш шестнайсет, рискът да те подведат под отговорност се увеличава. Освен, разбира се, ако не насилваш онази, дето те е кръстила на Валентино. Макар че за какво насилие говорим, щом тя съвсем доброволно го пусна при себе си? Е, вярно, първо се беше заключила, но след като я заплаши, че ако не е тя, ще го отнесе я съседското девойче, я някоя учителка, я някоя лелка или пък случайно срещната по улицата, веднага му отвори. Психолозите, на които разказа това, не му повярваха в началото. Впоследствие обаче до един се убедиха в истинността на думите му.

След плавен преход започна следващото парче на „Пинк флойд“ — „On The Run“. Стресирани барабани, пулсиращи синтезатори, тропот от панически бягащи стъпки. Бягство от полицията. От белезниците на Хари Хуле. Нещастен извратеняк, а?

Вдигна чашата с лимонада. Отпи малка глътка, огледа чашата. И я запрати в стената. Стъклото се пръсна, по белия тапет потече жълта течност. От съседния апартамент някой изпсува.

Той влезе в спалнята. Провери оковите на краката и белезниците, щракнати за леглото. Погледна заспалата луничава сервитьорка. Дишаше равномерно. Упойващото вещество действаше според очакванията. Дали момичето сънуваше нещо? Синьочерния мъж? Или само той го сънуваше? Един от психолозите изказа предположение, че периодично навестяващият го кошмар е полузабравен детски спомен; че всъщност е видял не някакво митично същество, а собствения си баща, възседнал майка му. Пълни глупости, разбира се. Той изобщо не беше виждал баща си. Според майка му той я изнасилил един-единствен път и после духнал. Малко като историята за Дева Мария и Светия дух. Тогава излизаше, че самият той е Спасителя. И защо не? „Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му.“

Погали Марте по бузата. От много отдавна не бе имал в леглото си истинска жена от плът и кръв. Определено предпочиташе сервитьорката на Хари Хуле пред постоянната си бездиханна японска приятелка. Много, много жалко, че няма да може да задържи Марте. Уви, налагаше се волята на демона да отстъпи пред другия, пред гласа на разума. А гласът на разума звучеше разгневен. Инструкциите — подробни. Гора покрай безлюден път на североизток от града.