Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Какво искаш, Бьорн?

— Тази неизвестност ме подлудява. Чудех се… — Бьорн задра с нокти по единия си бакенбард. — Двамата с нея сте доста близки… Дали би могъл да…

— … да подпитам какви са шансовете ти?

— Нещо такова. Трябва да си я върна, Хари.

Хари изгаси цигарата в крака на стола. Погледна Ракел.

— Дадено. Ще поговоря с Катрине.

— Но без да…

— … разбира, че е по твоя молба.

— Благодаря, Хари. Ти си добър приятел.

— Аз ли? — Хари пъхна фаса в пакета. — Аз съм чешит.

След като Бьорн си тръгна, Хари затвори очи. Заслуша се в пиукането. В обратното отброяване.

Казваше се Улсен и от двайсет години държеше „При Улсен“. Мястото обаче се казваше така още преди да го купи. Някои виждаха в този факт невероятно съвпадение, но колко невероятно беше, при положение че невероятни неща се случваха непрекъснато, всеки ден, къде ти, направо всяка секунда? Защото нали все някой печели джакпота в лотарията? И се излъчва победител единствено това е сигурно. И въпреки това изтегленият печеливш смята късмета си не просто за невероятен, той вижда в това истинско чудо. Не, Улсен не вярваше в чудеса. Днешният случай обаче донякъде накара Улсен да преосмисли скептицизма си към житейските изненади. Ула Хенриксен току-що влезе в заведението и седна на масата на Трюлс Бернтсен, където той киснеше от двайсет минути. И тук идваше сюрпризът: това беше любовна среща. Улсен изобщо не се съмняваше. Повече от двайсет години бе наблюдавал как притеснени мъже пристъпват нервно от крак на крак или барабанят с пръсти в очакване на момичетата на мечтите си. Случващото се сега пред очите му беше равносилно на чудо, защото навремето Ула Хенриксен беше най-красивото момиче в цял Манглерю, а Трюлс Бернтсен — най-големият некадърник и неудачник от всички момчетии, навъртащи се около търговския център в Манглерю и редовни клиенти на Улсен. Трюлс, или още Бийвъс, следваше като сянка Микаел Белман, който, на свой ред, също не се ползваше с особена популярност. Но Микаел поне имаше привлекателна външност и дар слово и благодарение на тези свои предимства успя да отмъкне от хокеистите и рокерите мацето, по което всички те точеха лиги. А нали преди няколко години го направиха и главен секретар на полицията. Значи все пак има качества. Колкото до Бернтсен, някогашният невръстен неудачник щеше да си остане такъв цял живот.

Улсен отиде до масата да вземе поръчката им, а и да подочуе за какво си бъбрят тези двамата на това действително невероятно рандеву.

— Подраних — Трюлс кимна към почти празната халба пред него.

— Не, аз закъснях — Ула изхлузи чантата през главата си и си разкопча палтото. — Замалко да не дойда.

— Така ли? — Трюлс отпи бързо малка глътка от бирата, за да прикрие треперенето на ръцете си.

— Да… не е… не е толкова просто — тя се усмихна стеснително. Забеляза безшумно появилия се Улсен. — Ще поизчакам с поръчката, ако може.

Съдържателят се отдалечи.

И какво ще чака, запита се Трюлс. Иска да прецени дали разговорът ще потръгне ли? И ако размисли, ще си тръгне. Ако Трюлс не оправдае очакванията й, така ли? И защо го подлага на такъв тест? Та те двамата на практика са израснали заедно.

Ула се озърна.

— Божичко, последно бях тук за срещата на класа преди десет години. Спомняш ли си?

— Не, аз не дойдох.

Ула мачкаше нервно ръкавите на пуловера си.

— Много е зловещ този случай, който разследвате. Жалко, че днес не сте успели да го арестувате. Микаел ми разправи какво е станало.

— Аха…

Микаел. Още в самото начало на срещата им тя бързаше да го вмъкне в разговора и да го постави пред себе си като щит. Притеснена ли беше, или просто не знаеше какво иска?

— И какво ти разказа Микаел?

— Хари Хуле използвал бармана, който видял маниака при първото му убийство. Микаел беше бесен.

— Барманът от бар „Джелъси“ ли?

— Май да.

— За какво го е използвал?

— Да стои в турската баня и да дебне дали убиецът няма да се появи. Ти не знаеш ли?

— Не, защото днес… работих по други случаи.

— А, ясно. Та така де. Много се радвам да те видя. Не мога да остана много, но…

— А колкото да изпия още една бира?

Трюлс забеляза колебанието й. По дяволите.

— Нещо с децата ли? — попита той.

— Моля?

— Да не би някое от децата да е болно?

— Най-малкият май е пипнал вирус — тя потръпна и сякаш се опита да се мушне цялата под пуловера си, докато се озърташе. Само три маси бяха заети. Явно Ула не мярна познато лице, защото след огледа на помещението видимо се поотпусна. — Трюлс?