Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари усещаше лекия натиск на спусъка върху показалеца си. Съвсем, съвсем лек натиск.

Двама мъже в помещение без други свидетели.

Кой ще тръгне да оспорва, че Валентин, затрил толкова народ с голи ръце и железни зъби, е нападнал Хари и се е наложило Хари да го гръмне при самоотбрана?

— Вурма! Не стреляй — човекът отпред вдигна ръцете си.

Хари се наведе напред.

Хърбавият мъж беше гол, с оцъклени от ужас очи. Под прошарените косми на гърдите му нямаше и следа от

мастило.

— Майка му стара! — извика Катрине Брат и запрати гумичката, която току-що бе взела от бюрото си. Тя се удари в стената точно над главата на Хари Хуле, полусвлякъл се на стола. — Сякаш си нямахме достатъчно ядове, сега ти взе, че наруши кажи-речи всички проклети членове в полицейския правилник плюс два-три закона. Къде ти беше умът!

„При Ракел — отвърна негласно Хари, залюля стола си назад и облегалката се опря в стената. — Мислех за Ракел и за Аурура.“

— Кажи, де!

— Ако има по-бърз начин да хванем Йертсен един ден по-рано, ще спасим един човешки живот, така разсъждавах,

— Не на мене тия, Хари! Адски добре знаеш, че не се прави така. Ако всички действаха според собствените си приумици…

— Права си, знам. Но знам и друго: ей толкова не ми достигна да пипна Валентин Йертсен. Видял е Мехмет, познал го е, схванал е какво му готвим и се е измъкнал през задната врата, докато Мехмет отскочи да ми се обади от съблекалнята. Знам и още нещо. Ако бяхме заварили Валентин Йертсен в парната зала, вече отдавна щеше да си ми простила и вместо да ми набиваш обръчи, щеше да превъзнасяш колко съм далновиден и изобретателен, Нали в края на краищата това беше причината да сформираш отдел Котелното.

— Наглец! — процеди Катрине и се огледа за подходящ предмет, който да запрати по него, но за щастие отхвърли като възможни „оръжия“ и телбод-машинката, и купчината писма до и от американски съдебни инстанции във връзка с достъпа до фейсбук профилите на жертвите. — Не съм ти давала картбланш да се правиш на екшън герой! Щурмът срещу банята цъфна на заглавните страници на всички интернет издания. Въоръжени полицаи нахълтват в мирна обществена сграда, където се къпят невинни цивилни граждани, и размахват оръжия срещу гол деветдесетгодишен старец. И в крайна сметка нито един арестуван! Това е пълна… — Катрине вдигна ръце и погледна към тавана, все едно предоставяше присъдата на по-висши сили — … аматьорщина!

— Уволнен ли съм?

— Искаш ли да те уволня?

Хари извика Ракел пред мисления си взор. Спяща. Тънките й клепачи потрепват, сякаш изпращат морзови сигнали от страната Кома.

— Да — каза той. Пред погледа му изплува и Аурура, тревогата и болката в очите й, раната, която никога няма да заздравее напълно. — И не. Ти искаш ли да ми биеш шута?

Катрине простена, стана и отиде до прозореца,

— Искам да ударя един шут, но не на теб — отвърна тя с гръб към Хари.

— Мхм.

— Не ми мхм-кай.

— Ще благоволиш ли да поясниш?

— Умирам си да тегля шута на Трюлс Бернтсен.

— Кажи ми кой не си умира.

— Но не защото е непоносим и мързелив, а защото той е изнесъл вътрешна информация към „Ве Ге“.

— И как разбра?

— Андерш Вюлер му заложи капан. Е, той малко се престара. Май има зъб за нещо на Мона До. И така да е, тя не може да ни създаде проблеми, ако действително е платила на обществен служител за сведения. Това, би следвало да знае госпожица До, се нарича корупция и е наказуемо.

— Тогава защо още не си изритала Бернтсен?

— Познай — Катрине се върна зад бюрото си.

— Заради Белман ли?

Катрине запрати един молив към затворената врата.

— Пристига в кабинета ми, сяда където седиш ти в момента и ми заявява, че Бернтсен го убедил в невинността си. Вероятно Вюлер бил говорил с „Ве Ге“ и затова се бил опитал да прехвърли вината върху Бернтсен. Докато не докажем нещо конкретно, било най-добре да не раздухваме гафа, а да се съсредоточим върху залавянето на Валентин. В момента нямало по-важно нещо. После върви, че не се ядосвай!

— Е, по-кротко, де. Навярно Белман е прав. Най-добре да отложиш прането на мръсните дрехи след края на боя в калта.

— Това сега ли ти хрумна, или си го измислил предварително? — изгримасничи Катрине.

Хари извади пакет цигари.

— Като стана дума за изтичане на информация към медиите, вестниците писаха, че и аз съм бил в турската баня. Познали са ме. Това не ме притеснява. Но никой освен моите хора в котелното и ти засега не знае за Мехмет. В името на неговата безопасност те моля да запазим ролята му в тайна.