Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Запали цигарата. Вдъхна. Издиша дима. Загледа се как той се вие на спирали към пожароизвестителния датчик на тавана и се разнася.

Изчезва.

Аларма, мина му през ума.

Ръката му се плъзна в джоба, уви се около студения изключен телефон.

Мамка му, мамка му.

Призвание, го бе нарекъл Стефенс. Това ли беше именно — призвание? Когато се нагърбваш с работа, която ненавиждаш, защото знаеш, че ще я свършиш най-добре от всички? Защото важното е да бъдеш полезен. Принцип, следван от самообезличило се стадно животно. Или го тласкаше не призвание, а болезнена амбиция, както се изрази Олег? Копнееше ли Хари да блести под светлините на прожекторите, докато тя лежи тук и линее? Хари се замисли. Никога не бе изпитвал кой знае колко силно чувство на дълг към обществото. Колкото до славата, не държеше никак на признанието — нито от колегите, нито от обществото. Тогава какво оставаше?

Валентин. Гонитбата.

Някой почука два пъти. Вратата се отвори тихо. Бьорн Холм се промъкна на пръсти и седна на другия стол.

— За тютюнопушене в здравно заведение се полагаха… май шест години.

— Две — Хари подаде цигарата на Бьорн. — Ще ми станеш ли съучастник?

— Не се ли боиш, че ще й докараш рак на белите дробове? — Бьорн кимна към Ракел.

— Тя обича пасивното пушене. Харесва й първо, защото излиза безплатно, и второ, защото моят организъм поема повечето вредни вещества и издишам дима пречистен. Така хем щадя портфейла й, хем играя ролята на цигарен филтър.

Бьорн си дръпна.

— Звъннах ти, но се включи съобщение, че телефонът ти е изключен. Досетих се къде си.

— Мхм. Имаш прекалено добри дедуктивни способности за криминалист.

— Благодаря. Как е положението?

— Обсъждат дали да я изведат от комата. Избрах да сметна това за добра новина. Нещо спешно?

— Никой от разпитаните в турската баня не разпозна Валентин от фоторобота. Човекът на касата каза, че по времето, когато Мехмет засече Йертсен, в банята било много оживено, но се сещал за един тип, който вероятно е нашият човек. Пристигнал с палто и халат отдолу, с ниско нахлупена шапка с козирка. Винаги плащал в брой.

— За да не оставя електронни следи. Халатът под връхната дреха му спестява преобличането и риска някой да види татуировката му. Как е избягал от банята?

— Най-вероятно с кола. Сигурно е носел ключа в джоба на халата си. Или с автобус — ако е имал пари за билет в джоба. По дрехите, оставени в шкафчето му, нямаше нищичко, нито дори прашинки по джобовете. Ще открием негова ДНК, но дрехите миришат на перилен препарат. Дори палтото ухае на току-що минало през пералнята.

— Пак същата маниакална чистота като на местопрестъпленията. А щом е внесъл ключовете си или пари в горещата зала, значи е бил подготвен за бързо отстъпление.

— Именно. По улиците на квартала никой не е забелязал мъж по халат. Едва ли се е качил на обществен транспорт.

— Сигурно е паркирал колата си до задния изход. Неслучайно цели три години не са могли да го пипнат. Бива си го — Хари разтърка тила си. — Е, успяхме да го подплашим. Ами сега?

— В момента проверяваме записи от охранителните камери на околните магазини и бензиностанции. Особено внимание обръщаме на мъже с шапки с козирки и дали изпод нечие палто евентуално не се подава халат. Утре сутринта ще разпоря палтото, намерено в шкафчето. В джоба имаше дупчица. Може някоя дребна трохичка или нещо подобно да се е залутало из хастара.

— Той избягва охранителните камери.

— Дали?

— Да. Засечете ли го на някой запис, нарочно е застанал в обсега на камерата.

— Сигурно си прав — Бьорн Холм разкопча пухения си анорак. Бледото му чело бе плувнало в пот.

Хари издуха нова порция дим към Ракел.

— Какво има, Бьорн?

— Какво да има?

— Новостите по случая са съвсем незначителни и едва ли си бил път чак дотук само заради тях.

Бьорн мълчеше. Хари чакаше. Апаратът пиукаше ли, пиукаше.

— Пак тази Катрине… — подхвана Бьорн. — Не разбирам какво става. Снощи ме е търсила през нощта. Върнах й обаждането, но тя каза, че сигурно случайно е натиснала някой клавиш и ме е набрала, без да подозира.

— И?

— В три през нощта? И как ще стане, освен ако не спи върху телефона си?

— Защо не я попита?

— Защото гледам да не й досаждам. Трябва й време. Пространство. Тя е малко като теб. — Бьорн взе цигарата от ръката на Хари.

— Как така като мен?

— Чешит.

Хари си взе обратно цигарата тъкмо когато Бьорн се канеше да си дръпне.

— Какво?! Такъв си. Не се сърди.