Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Да?

— Може ли да ти задам един странен въпрос?

— Разбира се.

— Какво искаш?

— Какво искам… — той отпи, за да си спечели кратък таймаут — За сега ли питаш?

— Не, питам по принцип. Какво искаме ние, хората?

„Аз лично искам да ти съблека дрехите, да те изчукам, да те чувам как крещиш от удоволствие и искаш още — помисли си Трюлс. — После искам да си взема студена бира от хладилника, ти да се сгушиш в прегръдката ми и да кажеш, че заради мен ще зарежеш всичко: децата, Микаел, проклетата ви къща, чиято тераса излях собственоръчно, всичко. Само за да бъдеш с мен, Трюлс Бернтсен. Защото след тази среща за мен ще бъде невъзможно да мисля за друго освен за теб. После искам втори дубъл.“

— Да ни ценят, нали?

— Разбира се — едва преглътна Трюлс.

— Любимите ни хора да ни ценят. Другите не ни интересуват толкова.

Трюлс усети как лицето му, независимо от волята му, направи физиономия, но нямаше представа какво изразява тя.

Ула се наведе напред и понижи глас:

— А понякога, когато се чувстваме недооценени, когато ни тъпчат, ни се дощява да си го върнем, нали?

— Така е — кимна Трюлс. — В такива случаи ни се дощява да си го върнем.

— Но това желание изчезва веднага щом осъзнаем, че въпреки всичко ни ценят. Тази вечер Микаел ми каза, че ме обича. Е, вярно, някак между другото и не в пряк текст, но… — Ула прехапа долната си устна. Прелестната си устна, налята с кръв, по която Трюлс се захласваше от шестнайсетгодишен. — Повече от това не е и нужно, Трюлс. Не е ли странно?

— Много е странно — Трюлс заби поглед в опразнената си чаша.

Чудеше се как да формулира онова, което му се искаше да й каже: че понякога обясненията в любов нямат абсолютно никаква стойност. Особено от устата на шибания Микаел Белман.

— Е, ще се връщам при малкия.

Ула си погледна часовника с угрижена физиономия,

— Върви, върви.

— Дано следващия път имам повече време.

Трюлс едва се стърпя да не я попита кога ще е този следващ път. Стана мълчаливо, прегърна я и положи усилие да я пусне в момента, когато тя се отдръпна от него. Вратата зад Ула се хлопна. Трюлс се тръшна на стола. Усети как у него се надига ярост. Онази тежка, лепкава, болезнена и блажена ярост.

— Още една бира? — предложи Улсен, отново приближил се безшумно.

— Да… По-скоро не. Налага се да проведа един разговор. Работи ли телефонът? — той посочи кабинката със стъклена врата, където Микаел твърдеше, че бил изпукал Стине Михаелсен на крак по време на абитуриентско парти; било толкова претъпкано, че никой не обръщал внимание какво се случва под нивото на гърдите; най-малко от всички Ула, която по това време чакала пред бара на опашката за бира.

— Да, работи.

Трюлс влезе и извика номера от указателя на мобилния си телефон.

Набра цифрите върху лъскавите квадратни метални бутони на монетния апарат.

Зачака. Беше се барнал в тясна риза, та да подчертае колко по-напомпани са гръдните му мускули, колко понапращели са бицепсите му и колко се е вталил в кръста от последния път, когато се бяха виждали. Ула обаче кажи-речи не го погледна. Трюлс се изду и усети как раменете му опират в стените на кабината. Беше по-тясна дори от шибаната кутийка, където го навряха днес в службата.

Белман, Брат, Вюлер, Хуле… Да се пържат в ада.

— Ало — обади се женски глас.

— Трюлс Бернтсен съм, Мона. Колко ще ми платиш за информация какво реално се е разиграло днес в банята?

— Дай ми анонс.

— Имаш го, „Полицията в Осло излага на риск живота на невинен барман, за да хване Валентин.“

— Ще се споразумеем.

Избърса парата, наслоила се по огледалото в банята, и се вторачи в отражението си.

— Кой си ти? — прошепна той. — Кой си?

Затвори очи и пак ги отвори.

— Аз съм Александър Драйер. Наричайте ме просто Алекс.

От дневната зад него се разнесе налудничав смях, звук, подобен на бръмчене на машина или на хеликоптер, последван от ужасените писъци, които бележеха прехода между „Speak to mе“ и „Breathe“. Ето такива писъци се опитваше да провокира той у жертвите си, ала нито една от тях не успя да ги пресъздаде адекватно.

Замъгленото огледало почти се избистри. Най-сетне той беше чист. И можеше да види татуировката. Много хора, предимно жени, го бяха питали защо е избрал да носи върху гърдите си изрисуван демон. Сякаш това беше въпрос на избор! Нищо не знаеха те за него. Нищичко.

— Кой си ти, Алекс? Застрахователен агент в дружество „Стуребран“. Не ми се говори за работата ми. Я по-добре да говорим за теб. Ти с какво се занимаваш, Туне? Ще ми покрещиш ли, ако ти отрежа зърната на гърдите и ги изям?