Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Върна се в дневната, седна на стола. Гладката кожена тапицерия приятно облекчаваше леката болка по опарената му от врелия душ кожа. Включи новия телефон, в който бе поставил връчената му SIM карта. Иконките на приложенията за Тиндър и „Ве Ге“ се намираха една до друга. Първо влезе във вестника. Зачака. Чакането представляваше част от тръпката. Дали все още оглавяваше новинарската рубрика? Разбираше защо второразредните знаменитости са готови на всичко, само и само да напишат нещо за тях. Някаква певачка бъркаше манджи с телевизионен готвач, същински клоун, защото държала непременно да бъде в крак с всичко ново — а вероятно и наистина си вярваше.

Хари Хуле го гледаше мрачно.

„Барманът на Елисе Хермансен въвлечен в полицейска акция.“

Натисна „прочети целия текст“ и придвижи плъзгача надолу.

„Според анонимния ни източник полицията възложила на бармана да наблюдава турска баня…“

Мъжът от харарета. Човек на ченгетата. На Хари Хуле.

„… защото единствен той от всички свидетели можел със сигурност да идентифицира Валентин Йертсен.“

Той стана, кожата му се отлени от облегалката с пукот. Върна се в банята.

Прикова очи в огледалото. Кой си ти? Кой си? Ти си единственият. Единственият, видял и запомнил лицето, което виждам в момента.

В статията не се споменаваше име. Не бяха поместили снимка. Онази вечер, когато влезе в „Джелъси“, той не погледна бармана. Защото установеният зрителен контакт увеличава опасността човекът отсреща да те запомни. Този път обаче, в банята, погледите им се срещнаха. И той се сети за физиономията му. Поглади с пръст татуираното сатанинско лице. То искаше да излезе, напираше да изскочи.

В дневната парчето приключи с грохот от падащ самолет и налудничав смях. После машината се разби и избухна мощна, продължителна експлозия.

Валентин Йертсен затвори очи и си представи пламъците.

— С какви рискове е свързано евентуалното й събуждане? — поинтересува се Хари и погледна разпънатия на кръст Христос, закачен над главата на доктор Стефенс.

— На този въпрос съществуват много правилни отговори. И само един истински точен.

— И какво гласи той?

— Не знаем.

— Както не знаете и какво й има.

— Да.

— Мхм. Какво всъщност знаете?

— Най-общо казано, доста неща. Но ако хората разберат колко много не знаем, ще се изплашат, Хари. А това е излишно. Затова се опитваме да не се спираме подробно върху този аспект от лечението на пациента.

— Наистина ли?

— Обикновено казваме, че ние, лекарите, поправяме човешкото здраве, но истината е, че преди всичко утешаваме близките на болните.

— Тогава защо ми казваш как стоят реално нещата, Стефенс? Защо не ме успокоиш?

— Защото ти вече — убеден съм — си осъзнал какво представлява истината: една илюзия. Като следовател на тежки престъпления самият ти също произвеждаш илюзии, Хари. Вдъхваш на хората усещането, че справедливостта тържествува, че живеят в пълен ред и безопасност. Но пълната, обективна истина просто не съществува. Както и справедливостта в чист вид.

— Тя изпитва ли болка?

— Абсолютно никаква.

— Може ли да запаля цигара?

— В лекарски кабинет в обществена болница?

— Най-безопасното място за пушене, ако пушенето наистина е толкова пагубно за здравето, колкото го изкарват.

Стефенс се усмихна.

— Една сестра спомена, че санитарите открили пепел на пода под леглото в 301-ва стая. Предпочитам да пушиш навън. Впрочем как приема синът ти болестта на майка си?

— С тъга, страх и гняв — сви рамене Хари.

— Видях го да идва на свиждане преди малко. Олег, нали така му беше името? Остана в стаята. Не иска ли да поговори с мен?

— Иска, просто бойкотира мен. Упреква ме, че вместо да стоя при майка му, работя по разследване.

Стефенс кимна.

— Младежите открай време са притежавали завидна увереност в правотата на моралните си присъди. Синът ти обаче е прав за едно: повишената мобилизация на полицейски кадри невинаги е най-ефикасният начин за преборването на криминалните елементи.

— И защо мислиш така?

— Знаеш ли кое е свалило нивата на престъпността в Щатите през деветдесетте?

Хари поклати глава, опря длани в подлакътниците и погледна към вратата.

— Приеми го като кратък отдих от другото, което непрестанно гложди ума ти — посъветва го Стефенс. — Отгатни.

— Какво има да гадая. Всеизвестно е, че резултатите дойдоха следствие от безкомпромисния подход на кмета Джулиани и повишената мобилизация на полицейски кадри.