Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— На името на Валентин Йертсен няма регистрирани автомобили. През вчерашния ден нито една фирма не е отдала кола под наем на лице с такова име — докладва резултатите от проверката си Вюлер.

Хари се обърна към него. Младият полицай го изгледа въпросително.

— Давам си сметка, че вероятността да е използвал истинското си име граничи с нула, но въпреки това проверих. Не е ли…?

— Супер е — похвали го Хари. — Разпрати фоторобота до фирмите за коли под наем. Впрочем до „Скрьодер“ има денонощен магазин „Дели де Лука“…

— Присъствах на предобедната оперативка на разследващата група. Прегледали са записите от охранителната камера на магазина. Нищо.

— Добре, Бьорн. Други новини от оперативката?

— В Щатите работят активно за осигуряването на достъп до фейсбук профилите с призовка, вместо със съдебна заповед. Няма да имаме достъп до съдържанието на кореспонденцията, но ще разполагаме с всички IP адреси на подателите и получателите. Вместо месеци, ще отнеме две-три седмици.

Мехмет стоеше пред вратата на харарета — горещата зала. Излизайки от съблекалнята, видя как вратата се хлопва. А мъжа с татуировката го бяха видели именно в харерета. Мехмет не очакваше Валентин да се появи още през първия ден от наблюдателната му мисия. Освен ако не посещава турската баня няколко пъти седмично, разбира се. Тогава защо се колебаеше дали да влезе?

Мехмет преглътна.

Отвори вратата на харарета и пристъпи вътре. Гъстата пара се разнесе, завихри се на облачета, изгуби се през вратата и откри коридора. В този миг Мехмет се вторачи в лицето на мъж, седнал на подиума на пейка точно отсреща. Погледите им се срещнаха. После парата пак задръсти коридора и замъгли лицето.

Мехмет обаче видя достатъчно.

Беше той. Мъжът в бара от онази нощ. Дали да изтича навън, или първо да поседне малко? Мъжът забеляза как втренчено го изгледа Мехмет. Ако се изниже веднага, онзи сигурно ще се усъмни.

Мехмет остана до вратата.

И сякаш парата, която вдишваше, задръсти дихателните му пътища. Не издържаше повече. Налагаше се да излезе час по-скоро. Мехмет внимателно бутна вратата. И се измъкна. Протича през гладките плочки със ситни, забързани крачки, за да не се подхлъзне, и се вмъкна в съблекалнята. В паниката се засуети, докато набираше шифъра на катинарчето. Изруга. Четири цифри.1683. Битката за Виена. Тогава Османската империя е владеела света или поне онази част от света, която си е струвало да бъде владяна. През 1683-а империята е достигнала зенита си и е нямало накъде повече да се разраства. Оттогава е започнал упадъкът. Крах след крах. Затова ли бе избрал точно тази година? Защото историята на Османската империя напомняше неговата собствена житейска история, историята на пълно всемогъщество, последвано от тотално фиаско? Най-сетне успя да отвори шкафчето. Извади телефона, набра номера и го долепи до ухото си, без да откъсва очи от вратата на съблекалнята, която се бе затворила автоматично. Очакваше мъжът всеки момент да влети и да му се нахвърли.

— Ало?

— Тук е — прошепна Мехмет.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. В харарета е.

— Дръж го под око. След петнайсет минути сме при теб.

— Какво, казваш, си направил? — Бьорн Холм отпусна съединителя, когато светофарът по улица. Хаусман” светна зелено.

— Наех цивилен доброволец в турската баня в Сагене — Хари надзърна в огледалото за обратно виждане в легендарното волво „Амазон“ от 1970-а година. Първоначално бяло, по-късно бе пребоядисано в черно и тунинговано с надлъжни стикери като ретроболид за рали. Автомобилите зад волвото потънаха в облак черен пушек.

— Без да се допиташ до нас? — Бьорн натисна клаксона и изпревари едно ауди.

— Внедряването на цивилен противоречи на правилника и не виждах причина да ви въвличам.

— Мини по „Маридалсвайен“. Има по-малко светофари — обади се Вюлер от задната седалка.

Бьорн превключи на по-ниска предавка и направи рязък завой надясно. Хари усети силното опъване на стария триточков предпазен колан, въведен за пръв път от шведската компания „Волво“ в производството на автомобили, без механизъм за регулиране на дължината обаче, той приковаваше пътника към седалката и не му позволяваше да помръдне.

— Как си, Смит? — Хари се опита да надвика бръмченето на двигателя и погледна в огледалото за обратно виждане.

При обичайни обстоятелства не би взел външен експерт, включен в следствието, на толкова рискована операция, но в последния момент прецени присъствието на Смит като необходимо, ако се стигне до заложническа драма или полицейска обсада. При подобен развой можеше да възникне нужда от намесата на психолог, който да разчете поведението на Валентин. А Смит доста успешно бе разчел знаците в поведението на Аурура и Хари.