Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Човекът на Брат се оказал много инициативен. Проверил и открил, че през последната седмица с Мона До сте се чували два пъти по телефона.

Полицай, който влиза в ролята на ухо на шефката, замисли се Трюлс. И дори е изискал телефонна разпечатка от телекома. Няма кой друг да е освен Андерш Вюлер. За много хитри се имат, ама и Трюлс не пасе трева.

— За да докаже, че ти си източникът на Мона До, този полицай й се обадил и се представил за Вампириста. Убедил я в истинността на думите си, като й назовал определена подробност, известна само на извършителя и полицията, и я приканил да се обади на информатора си и да свери информацията.

— За блендера ли?

— Признаваш ли си?

— Да, Мона До ми се обади.

— Добре, защото въпросният колега събудил Катрине Брат през нощта и обяснил, че разполага с разпечатка от телекома, според която точно след неговия блъф Мона До звъннала на твоя номер. Ще бъде меко казано много трудно да обясниш този факт, Трюлс.

Бернтсен сви рамене.

— Че какво има да обяснявам. Мона До ми се обади и поиска да потвърдя дали убиецът си е забъркал кървав коктейл в блендера на Ева Долмен. Аз, разбира се, отказах да коментирам и я посъветвах да се обърне към ръководството на следствието. Разговорът ни приключи за десет-двайсет секунди. Това, вярвам, може да се провери и в разпечатката. Навярно Мона До се е усъмнила, че обаждането не е нищо друго, освен опит да разкрият източника й, и е набрала мен, за да ги заблуди.

— Според полицая по-късно журналистката се явила на уреченото място на контейнерния терминал, за да се срещне с Вампириста. Колегата дори я заснел. Следователно някой е потвърдил подадената й засекретена информация и това я е убедило, че е говорила именно с убиеца.

— Възможно е Мона До първо да си е уговорила срещата, а после да се е срещнала лично с източника си и да е получила потвърждение от него. И полицаи, и журналисти са наясно, че вече е съвсем лесно да си набавиш информация кой на кого е звънил и кога.

— В този ред на мисли как ще обясниш предходните два телефонни разговора с Мона До с времетраене не десет секунди, а няколко минути?

— Провери разпечатките. И двата пъти тя ме е търсила, не аз нея. Тази питбулка Мона До упорства в продължение на няколко минути, докато схване, че драпането й е напразно, а после се пробва втори път с надеждата все пак да изкопчи нещичко. Това си е неин проблем, не мой. Пък и аз определено не съм претрупан с работа, та да бързам да затварям на когото и да било.

Трюлс се облегна на стола. Преплете пръсти и погледна Микаел. Докато го слушаше, Микаел кимаше, сякаш асимилираше думите на Трюлс и се опитваше да запуши всички евентуални пробойни във версията му. Леката усмивка на устните му и известната благосклонност в погледа му показваха до какъв извод е стигнал: това може и да мине, възможно е да измъкнат Трюлс сух.

— Добре. Но щом не си ти, кой е?

Трюлс нацупи устни, както правеше неговата интернет приятелка — пухкава французойка — когато му зададеше сложния въпрос „кога ще се срещнем пак?“

— А сега де. Колегите много се пазят да говорят с журналисти от сорта на До. Единствено Вюлер съм виждал да говори с нея. Секунда… ако не ме лъже паметта, той й даде номер, на който да го потърси. Тя пък му каза къде можел да я намери — във фитнес студио „Гейн“.

Микаел Белман изгледа Трюлс с леко удивена усмивчица като съпруг, открил след дългогодишен съвместен живот, че половинката му има певческа дарба, благородническо потекло или висше образование.

— Значи според теб информацията е изтекла от някой новопостъпил, така ли? — Белман потърка брадичката си с два пръста. — Впрочем съвсем логично предположение, защото проблемът възникна съвсем наскоро и така погледнато, не… — как да се изразя? — не е показателен за професионалната култура, наложена в столичната полиция през последните години. Така и няма да научим със сигурност кой е снесъл информацията на журналистката, защото тя е длъжна да пази самоличността на източниците си.

— Браво, Микаел — разсмя се с грухтене Трюлс.

Белман кимна. Наведе се напред и преди Трюлс да успее да реагира, сграбчи яката на ризата му и го дръпна към себе си.

— А сега кажи колко ти плати тази курва, Бийвъс!

Мехмет се загърна по-плътно в халата. Взираше се съсредоточено в екрана на телефона си и се преструваше, че не вижда кой влиза и излиза от семплата съблекалня. Билетът за Кагалоглу хамам важеше за цял ден, но, то е ясно, ако един мъж прекарва часове наред в съблекалнята и оглежда другите голи мъже, рискува да си навлече неприязънта им. Затова Мехмет непрекъснато се местеше: ту в сауните — и в сухата, и в замъглената парна зала — ту в басейните с различна температура на водата. Мехмет гледаше да не се застоява на едно място и по друга причина: отделните помещения бяха свързани с по няколко врати и имаше опасност да изпусне появата на обекта. В съблекалнята му стана студено и му се прииска да се върне на топло. Погледна си часовника. Четири. Турчинът татуировчик твърдеше, че засякъл мъжа със сатанинската татуировка следобед. Защо серийните убийци да не организират ежедневието си по определен часови режим подобно на другите хора?