Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Само за концертиращия пианист, влюбен в музиката, или за палача садист — Стефенс посочи баджа си на престилката. — Роден съм и съм израснал като мормон в Солт Лейк Сити и съм кръстен на Джон Дойл Лий, богобоязлив миролюбив човек, който през есента на 1857 година получава нареждане от старейшините в църковната община да убие група безбожни емигранти, нахълтали в техните земи. Описал душевните си терзания в дневник: това била ужасната орис, отредена му от съдбата, и му оставало единствено и само да я приеме.

— Клането при Маунтин Медоус.

— Охо! Много си осведомен, Хари.

— Карал съм специално обучение за серийни убийства във ФБР. Разгледахме и най-известните масови убийства. Признавам обаче, че не помня какво става в крайна сметка с твоя съименник.

Стефенс си погледна часовника.

— Наградата му навярно го е чакала на небето, защото на земята всички го предали, включително духовният водач Бригам Йънг. Осъдили Джон Дойл Лий на смърт. Въпреки това обаче баща ми смяташе, че постъпката му е пример за подражание: да се откажеш от леснодостъпната любов на ближните си в името на ненавиждано от теб призвание.

— Възможно е да не е ненавиждал отредената му роля толкова, колкото е твърдял.

— В смисъл?

Хари сви рамене.

— Алкохолиците мразят и проклинат алкохола, защото той съсипва живота им. Същевременно алкохолът е целият им живот.

— Интересна аналогия — Стефенс стана, отиде до прозореца и разтвори завесите — А ти, Хуле? Призванието ти още ли хем съсипва живота ти, хем е целият ти живот?

Хари заслони очи с длан, опита се да погледне Стефенс, но внезапно нахлулата светлина го заслепи.

— Още ли си мормон?

— А ти още ли работиш по случая?

— Така изглежда.

— Просто не можем другояче, а, Хари? Не ни свърта, ако не работим.

Стефенс излезе. Хари набра Гюнар Хаген.

— Здрасти, шефе, трябва ми охрана за Юлеволската болница. Веднага.

Вюлер стоеше където му беше наредено — до предната броня на колата, паркираха напречно пред изхода.

— Видях да влиза полицай — докладва той на Хари. — Всичко наред ли е?

— Поставихме охрана пред стаята й — Хари се качи отпред.

Вюлер прибра служебното си оръжие в кобура и седна зад волана.

— А Валентин?

— Един господ знае.

Хари извади косъма от джоба на якето си.

— Най-вероятно е само параноя, но поискай експресен анализ на тази улика — само за да изключим съвпадение с биологичен материал, иззет от местопрестъпленията, става ли?

Потеглиха бавно по улиците. Сякаш превъртаха назад същата лента на забавен каданс — преди двайсет минути бяха шофирали бясно в обратната посока.

— Мормоните използват ли кръстове? — попита Хари.

— Не. Според тях кръстът символизира смъртта и е езически символ. Вярват във възкресението.

— Мхм. Значи, мормон с разпятие на стената е почти като…

— … мюсюлманин с рисунка на Пророка.

— Именно — Хари усили радиото. „Дъ Уайт Страйпс“. „Синя орхидея“. Китара и барабани. Голота. Яснота.

Хари наду още музиката, без сам да знае какво се опитва да заглуши.

Халстайн Смит въртеше палци. Намираше се сам в котелното. Без другите беше с вързани ръце. Довърши краткия профил на Вампириста, сърфира из интернет и прочете повечето излезли материали за убийствата. Да, върна се назад и изчете всичко, изписано по медиите в течение на предишните пет дни. И сега се чудеше дали да не си уплътни времето с малко работа по дисертацията си, когато телефонът звънна.

— Ало?

— Смит? Обажда се Мона До от „Ве Ге“.

— Ами?

— Звучите ми изненадан.

— Само защото си мислех, че тук долу нямаме добро покритие.

— Бихте ли потвърдили, че Вампириста най-вероятно стои зад изчезването на сервитьорка от „Скрьодер“?

— Да потвърдя? Аз?

— Да, в момента вие работите за полицията, нали?

— Да, така е, но не съм в позиция да правя каквито и да било изявления.

— Защото не разполагате с информация или защото нямате право да я разпространявате?

— И едното, и другото. Ако ще казвам нещо, евентуално ще е съвсем общо. В качеството ми на експерт по вампиризъм.

— Супер! Защото имам подкаст-предаване.

— Какво?

— Радиопредаване. „Ве Ге“ си има собствен радиоканал.

— Аха.

— Мога ли да ви поканя да говорите за Вампириста? Най-общо, разбира се.

Халстайн Смит се замисли.

— Ще ми трябва разрешение от ръководството на разследването.

— Добре, ще чакам да ми се обадите. А сега по друг въпрос, Смит. Написах статия за вас. Надявам се да сте останали доволен. Косвено това ви постави в центъра на събитията.