Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари беше убедил Мехмет, че представлява идеалният шпионин. Първо, защото освен някакво момиче само той е в състояние да разпознае новото лице на Валентин Йертсен. Второ, защото като турчин няма да се откроява в банята, посещавана предимно от негови сънародници. Трето, защото Хари смяташе, че Валентин веднага би разкрил полицай. изпратен под прикритие Понеже в Отдела имало къртица, която снася информация на „Ве Ге”, и все още не можело да се разбере коя е, Хари беше решил освен него и Мехмет никой друг да не знае за операцията им. Но Хари му беше обещал от момента, когато Мехмет му съобщи, че е забелязал Валентин, до пристигането на въоръжена полиция да не минат повече от петнайсет минути.

Хари осигури на Мехмет идеалния заместник в „Джелъси“. Казваше се Йойстайн Айкелан и приличаше на чучело, а в протрития му дънков костюм се беше просмукала хипарската миризма на стар купонджия. На въпроса на Мехмет дали е стоял зад бара, Айкелан затъкна една саморъчно свита пигара между устните си и въздъхна:

— Имам дългогодишен стаж но баровете, момче. Прав, на четири крака, легнал. Само дето пред, а не зад бара.

Но Айкелан беше доверен човек на Хари и Мехмет се надяваше да не оплеска съвсем нещата. Максимум една седмица, обеща Хари. После ще се върне в бара, който се беше сдобил с нов съсобственик. Мехмет му връчи ключа за бара, закачен на ключодържател с пластмасово разбито сърце — логото на „Джелъси“ — и Хари го прие с дълбок поклон. Поиска с Мехмет да обсъдят музиката. Подчерта, че няма да е лошо да пускат малко по-нови парчета и че дори за човек, затънал в тресавището на „Бед Кампъни“, има спасение. Само мисълта за този разбор си струва едноседмична скука, помисли си Мехмет, докато преглеждаше на телефона си електронното издание на „Ве Ге“, макар да беше изчел заглавията поне десетина пъти. Неочаквано попадна на ново.

Известни вампиристи в историята. Докато се взираше в екрана и чакаше да се появи целият текст на статията, се случи нещо странно. За миг се задъха без видима причина. Вдигна глава. Вратата към баните се хлопна. Мехмет се огледа. В съблекалнята се намираха същите трима мъже като преди малко. Някой беше прекосил помещението и излязъл. Мехмет остави телефона в шкафчето си, заключи, стана и отвори вратата към баните.

Парните котли в съседното помещение боботеха тихо. Хари си погледна часовника. Четири и пет. Наведе стола си назад, сплете пръсти на тила си и се облегна на стената.

— От изчезването на Марте Рюд са изминали шестнайсет часа — изчисли Хари. — Нещо ново?

— Косми — отвърна Бьорн Холм. — Огледната група е открила косми до входната врата на „Скрьодер“. На пръв поглед приличат на космите от белезниците на Валентин Йертсен и са изпратени за анализ. Вероятно е имало борба. Този път убиецът не е почистил с предишната прецизност. Щом няма кръв, да се надяваме, че е отвел Марте Рюд жива.

— Добре де — съгласи се все пак Смит, досега защитавал тезата, че похитената е мъртва. — Има една-едничка възможност да я е оставил жива: ако я използва като дойна крава.

— Какво?! — изуми се Вюлер.

В котелното настъпи мълчание.

— Искаш да кажеш, ако я… изцежда? — Хари направи гримаса.

— На човешкия организъм му е нужно едно денонощие, за да възстанови един процент от червените кръвни телца — обясни Смит. — В най-благоприятния сценарий това количество ще обуздае жаждата му за известно време. В най-лошия постъпката му ознаменува подновяване на опитите да си възвърне властта и контрола и се очаква отново да погне онези, които са го унижили. Тоест, теб и близките ти, Хари.

— Съпругата ми е под денонощна охрана. Оставих съобщение на сина ни, че вероятно е в опасност.

— Значи е възможно да нападне и мъже? — попита Вюлер.

— Абсолютно — потвърди Смит.

Хари усети как телефонът му вибрира в джоба.

— Ало? — вдигна той.

— Йойстайн съм. Как се приготвя дайкири? Един клиент нещо се нерви, а Мехмет не отговаря.

— Аз откъде да знам? Клиентът не знае ли рецептата?

— Не.

— Слага се ром и лайм. Не си ли чувал за Гугъл?

— Е, как бе! Да не съм идиот! Това е нещо в интернет, нали?

— Пробвай го, може да ти хареса. Затварям. — Хари натисна червената слушалка. — Извинявайте. Друго?

— Разпитах хора, които работят или живеят около „Скрьодер“. Никой не е чул или видял нищо. Странно, като се има предвид колко оживена е улицата.

— Около полунощ, особено в понеделник, понякога не се мярка жива душа — отбеляза Хари. — Но да влачиш жив човек, независимо дали в съзнание, или не, през целия квартал, без никой да те забележи? Абсурд. Единственото обяснение е да е паркирал колата си пред заведението.