Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Да, да.

— Дали в замяна бихте ми казали кой от колегите ви ми върза тенекия на контейнерния терминал вчера?

— Какво?

— Няма значение. Приятен ден.

Халстайн Смит остана вторачен в телефона. Какъв контейнерен терминал? Какви ги бълнува тази?

Трюлс Бернтсен плъзна поглед по снимките на Меган Фокс на екрана. Струваше му се направо плашещо колко е погрозняла. Дали го смущаваха самите снимки, или му влияеше по-скоро мисълта, че вече е чукнала трийсетака, и сега виждаше в какво се е превърнало след раждането женското тяло, синоним на съвършенство в „Трансформърс“ от 2007-а? Или пък за лекото му пренебрежение допринасяше фактът, че през последните години той свали осем кила мазнини, замени ги с четири кила мускули и изчука девет жени? И това смекчаваше непостижимостта на мечтите му за Меган Фокс. Скъсяваше разстоянието до нея от две светлинни години на една. Или пък самочувствие му вдъхваше мисълта, че след десет часа ще седи до Ула Белман, единствената жена, която желаеше повече от Меган Фокс?

Чу се покашляне. Той вдигна глава.

Катрине Брат се беше облегнала на паравана в офиса.

След като Вюлер се премести в смехотворния момчешки клуб в котелното, Трюлс се отдаде необезпокоявано на „Щитът“. Изгледа всички излезли сезони и сега се надяваше появата на Катрине Брат да не осуети айляшкото му ежедневие.

— Белман те вика в кабинета си — съобщи тя.

— Отивам — Трюлс изключи компютъра, стана и мина покрай Катрине.

Толкова близо до нея, че ако си беше сложила парфюм, щеше да го подуши. На Трюлс му харесваше жените да използват малко парфюм. Не да се мариноват, а да се пръсват лекичко — колкото да възбудят въображението на мъжа и той да се запита каква е естествената им миризма.

Докато чакаше асансьора, се поразмисли за какво ли го вика Микаел. Нищичко не му хрумна.

Чак когато влезе в кабинета на главния секретар, Трюлс разбра, че е разкрит. С гръб към него, застанал до прозореца, Микаел започна без предисловия:

— Ти ме предаде, Трюлс. Ти ли се обади на тази курва, или тя на теб?

Сякаш го поляха с кофа леденостудена вода. Как, по дяволите, беше узнал? Дали Ула, неиздържана на огромното напрежение и измъчвана от гузна съвест, си бе признала? Или Микаел я бе притиснал до стената и изкопчил от нея истината? И какво да каже в своя защита сега Трюлс?

Той се покашля.

— Тя ме потърси, Микаел. Инициативата за контакта ни беше нейна.

— Ама разбира се, че тя те е потърсила! Такива жени налитат на първия удобен. Но да го получи от теб, най-доверения ми човек, след всичко, което сме преживели заедно!

Трюлс направо не вярваше, че Микаел говори така за своята съпруга и майка на децата му.

— Не можах да й откажа да се видим на раздумка. Не сме имали намерение да се случва нещо повече.

— Но се е случило, нали?

— Нищо нередно не е се е случило, уверявам те.

— Ти на това „нищо“ ли му казваш? Не загряваш ли, че благодарение на теб убиецът е бил в течение какво знаем и какво — не? Колко ти плати тази кучка?

— Колко… — Трюлс премига объркано. Започна да му просветва, че двамата с Микаел говорят за различни неща,

— Не допускам да си снасял на Мона До без пари. Отговори! Познавам те, Трюлс. Не го забравяй.

Трюлс Бернтсен се ухили. Размина му се.

— Нищо нередно не се е случило, уверявам те — повтори.

Микаел се обърна, стовари яростно юмрук върху бюрото и просъска:

— Ти какво? За идиоти ли ни вземаш?

Трюлс наблюдаваше как едрите безцветни петна по лицето на Микаел ту побеляват, ту почервеняват, все едно кръвта ту приижда, ту се оттича. С годините петната от витилиго ставаха повече и Белмановото лице вече приличаше на змия преди смяна на кожата.

— И какво си мислите, че знаете? — Трюлс седна, без да поиска позволение.

Микаел го гледаше изумен. После и той се тръшна на стола си. Вероятно беше забелязал по погледа на Трюлс, че той не се бои, и ако го хвърлят зад борда, ще повлече със себе си Микаел Белман. До дъното.

— Рано-рано тази сутрин Катрине Брат цъфна в кабинета ми, за да ми докладва. След като я бях помолил да те държи под око, тя възложила на един от хората си да ти диша във врата. Явно още тогава са те заподозрели като виновник за изтичането на информация, Трюлс.

— Кой е този полицай, дето ме е следил?

— Брат не назова име, а и аз не съм я питал.

„Ама няма да я попиташ, естествено — репликира го наум Трюлс. Нали трябва да си вържеш гащите и ако ти припари под краката, да си спасиш задника, като заявиш, че нищо не знаеш.“ Трюлс може и да не беше най-големият умник, но не беше и толкова глупав, за колкото го вземаха околните. С течение на времето бе започнал да схваща как разсъждават Микаел и подобните на него по високите етажи.