Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Отидох заедно с прислужницата.

— Нищо ли не намерихте?

— Имаше фасове навсякъде. Той пушеше повече от петдесет цигари на ден. Американски цигари. Освен това имаше вестници. Той купуваше почти всички вестници, които излизат в Париж.

— А чужди вестници?

— Не, нямаше. Аз също си помислих за това.

— Значи сте била озадачена?

— Е, човек винаги иска да разбере.

— Има ли още нещо?

— Ами, разни боклуци, както винаги: счупен гребен, скъсано бельо…

— Имаше ли инициали по бельото?

— Не, това беше детско бельо.

— Фино ли беше?

— Да, доста. По-фино, отколкото обикновено виждам тук.

— Ще дойда пак да ви видя.

— Защо така?

— Защото някои подробности, които сега ви убягват, сигурно ще си ги припомните, след като размислите хубаво. Били ли сте досега в добри отношения с полицията? Много неприятности ли ви създават онези, „от пансионите“?

— Разбрах. Обаче не знам нищо повече.

— Довиждане.

Двамата с Лапоент отново се озоваха на слънчевия тротоар, сред глъчката.

— Какво ще кажеш за един малък аперитив? — предложи комисарят.

— Никога не пия.

— Така е по-добре. Размисли ли за преди малко?

Младежът веднага се сети, че не става дума за онова, което току-що бяха научили в хотела.

— Да.

— Е, и какво?

— Ще говоря с нея тази вечер.

— Знаеш ли кой го е направил?

— Един приятел, който е репортер точно в онзи вестник, в който излезе статията от тази сутрин. Но не съм го виждал вчера. Впрочем никога не говоря с него за онова, което става на „Ке дез’ Орфевр“. Той винаги ме закача заради това.

— Сестра ти познава ли го?

— Да. Не мислех, че излизат заедно. Ако кажа това на баща ми, той веднага ще я накара да се върне в Мьолан.

— Как се казва репортерът?

— Бизар, Антоан Бизар. Той също живее сам в Париж. Семейството му живее в Корез. Две години е по-малък от мен, а вече подписва със собственото си име някои от статиите си.

— Виждаш ли се със сестра си на обяд?

— Зависи. Когато съм свободен и не съм много далече от улица „Дьо Бак“, ходим да обядваме заедно в една сладкарница, близо до работното й място.

— Отиди днес там. Разкажи й какво сме научили тази сутрин.

— Трябва ли?

— Да.

— Ами ако тя пак му го каже?

— Пак ще му каже.

— Значи точно това искате?

— Върви. И гледай да си мил с нея. Не давай вид, че я подозираш.

— Но не мога да я оставя да излиза с някакъв младеж. Баща ми изрично ми каза…

— Хайде, върви.

Мегре тръгна пеш по улица „Нотър Дам дьо Лорет“ за удоволствие. Взе такси чак когато стигна в „Монмартър“, след като беше влязъл в една бирария да пийне чаша бира.

— На „Ке дез’ Орфевр“.

Но после промени намерението си и почука на стъклото на шофьора.

— Минете първо през улица „Дьо Тюрен“.

Видя дюкянчето на Стювелс, но вратата му беше затворена. Както всяка сутрин, Фернанда сигурно беше тръгнала за „Ла Санте“ с наредените една върху друга тенджерки.

— Спрете за малко.

Жанвие беше в бара „Льо Гран Тюрен“. Като го видя, му намигна. Интересно, с каква нова проверка го беше натоварил Люка? Беше потънал в разговор с обущаря и двама бояджии в бели престилки. Отдалече се разпознаваше млечнобелият цвят на перното, което пиеха четиримата.

— Завийте наляво. Минете през площад „Де Вож“ и после по улица „Дьо Бираг“.

Така трябваше да минат покрай „Льо Табак де Вож“, където Алфонси седеше сам на малка масичка, близо до витрината.

— Ще слизате ли?

— Да. Изчакайте ме за една минутка.

В края на краищата, влезе в кафенето „Льо Гран Тюрен“, за да каже две думи на Жанвие.

— Алфонси е отсреща. Виждал ли си тази сутрин журналисти там?

— Да, двама-трима.

— Познаваш ли ги?

— Не всички.

— Дълго ли ще бъдеш зает?

— Не е нещо важно. Ако имате работа за мен, съм свободен. Исках само да поговоря с обущаря.

Бяха се отдалечили достатъчно от групата и сега си говореха тихо.

— Преди малко, след като прочетох статията, ми дойде наум нещо. Разбира се, човекът говори много. Много му се ще да стане важна персона и заради това, ако трябва, дори ще започне да си измисля. Да не говорим, че всеки път, когато иска да каже нещо, получава много малки чашки. Понеже живее точно срещу ателието на Стювелс и също като него работи до прозореца, аз го попитах дали понякога при книговезеца са идвали жени.

— А той какво ти отговори?

— Много рядко. Припомня си най-вече една стара дама. Сигурно е богата, понеже пристига с лимузина, с шофьор в ливрея 7 7 Униформена горна дреха, обшита с галони, предназначена за файтонджии, портиери и др. — Бел.ред. , който носи при него книгите за подвързване. Освен това преди около един месец млада госпожа, много елегантна, с палто от визон. Чакайте малко! Много настоявах да си спомни дали е идвала само веднъж. Той твърди, че не било веднъж, идвала пак преди около две седмици. Била облечена в син костюм и носела малка бяла шапка. В този ден времето било много хубаво и точно тогава във вестника била напечатана статия за големия кестен на булевард „Сен Жермен“.