Жорж Сименон - Мегре при министъра

Очевидно от толкова години Беноа не бе сметнал за необходимо да съобщи тук, в Сенпор, че вече не работи в Сигурността.

— Знаете ли къде живее?

— От Корбей ли идвате?

— Да.

— Значи сте минали покрай къщата му. Не забелязахте ли една каменоломна, на около километър и половина оттук?

— Не.

— Тя не се забелязва нощем. Къщата му е точно срещу нея, от другата страна на пътя. Ако си е вкъщи, ще разберете по светлината.

— Благодаря ви.

— Вкъщи си е! — каза един от играещите на белот.

— А ти откъде знаеш?

— Защото вчера му продадох печен овнешки бут.

— Цял печен бут само за него ли?

— Де да знам, сигурно добре си похапва.

Няколко минути по-късно Жанвие, който караше почти със скоростта на пешеходец, посочи едно по-светло петно сред гората.

— Това трябва да е каменоломната.

Мегре погледна от другата страна на пътя. На стотина метра, край реката, забеляза светещ прозорец.

— Можеш да оставиш колата тук. Хайде.

Макар че нямаше луна, те успяха да открият пътека, цялата обрасла с бурени.

Крачеха тихо един след друг, така че от къщата не чуха приближаването им. Навремето този отрязък от брега вероятно е бил част от по-голямо имение. Тогава в къщурката е живеел някой от лесничеите.

Вече никой не се грижеше за тази земя. Около едновремешната зеленчукова градина е имало ограда. Сега тя бе съборена на много места. През осветения прозорец Мегре и Жанвие виждаха гредите на тавана, варосаните стени и маса, край която двама мъже играеха на карти.

Жанвие погледна в мрака към Мегре, като че за да го попита какво ще правят.

— Остани тук — прошепна му комисарят.

Самият той се запъти към вратата. Беше заключена и той почука.

— Какво има? — чу се глас отвътре.

— Отвори, Беноа.

Настъпи тишина, после шум от стъпки. От прозореца Жанвие виждаше как бившият полицай стои колебливо до масата. После избута другия мъж в една от съседните стаи.

— Кой е там? — попита Беноа, приближавайки се до вратата.

— Мегре.

Отново настъпи тишина. Най-сетне Беноа дръпна резето и вратата се отвори. Гледаше, слисан, силуета на Мегре.

— Какво искате от мен?

— Да си поприказваме малко. Вече можеш да идваш, Жанвие.

Картите бяха останали на масата.

— Сам ли сте?

Беноа не отговори веднага. Сигурно се досещаше, че Жанвие е стоял на пост до прозореца.

— Може би си спечелил, а?

Жанвие посочи към една от вратите и каза:

— Другият е там, шефе.

— Предполагах. Върви да го изведеш.

На Пикмал щеше да му е трудно да избяга, защото вратата водеше към помещение, в което нямаше изход.

— Какво искате от мен? Имате ли заповед? — попита Беноа, опитвайки се да си възвърне хладнокръвието.

— Не.

— Ами в такъв случай…

— В такъв случай, нищо! Седни. Вие също, Пикмал. Ужасно мразя да говоря с хората, когато стоят прави.

Той размести няколко карти.

— Да не би да си го учил да играе белот на две ръце?

Вероятно беше точно така. Наистина Пикмал беше от хората, които никога през живота си не са пипнали карти.

— Ще седнеш ли на масата, Беноа?

— Нямам какво да ви кажа.

— Добре. В такъв случай аз ще говоря.

На масата имаше бутилка вино и само една чаша. Пикмал, който никога не играеше на карти, освен това никога не пиеше и не пушеше. Дали му се беше случвало да спи с жена? Може би не. Сега гледаше свирепо Мегре, като животно, свряло се в дупката си.

— Отдавна ли работиш за Маскулен?

Всъщност в тази обстановка Беноа не изглеждаше толкова не намясто, колкото в Париж. Може би именно защото тук бе повече на мястото си. Беше си останал селянин. Сигурно навремето е бил най-големият самохвалко на селото и е сгрешил, като го е напуснал и е отишъл да опита късмета си в Париж. Всички негови хитрини и шмекерлъци бяха типични за селянин на панаир.

За да си придаде самоувереност, той си сипа вино и попита иронично:

— Искате ли да пийнете?

— Не, благодаря. Маскулен има нужда точно от такива като теб. Най-малкото, за да проверява сведенията, които получава от всички страни.

— Да, продължавайте.

— След като е получил писмото от Пикмал, той е разбрал, че това е най-страхотният случай в цялата му кариера. Разбрал е, че ако успее да изиграе правилно своите карти, ще има шанс да държи във властта си повечето политици на страната.

— Щом така казвате.

— Да, така казвам!

Мегре продължаваше да стои прав. С ръце, кръстосани зад кръста, захапал лулата си, той ходеше напред-назад от вратата до камината и от време на време спираше пред един от двамата мъже. А Жанвие, седнал на крайчеца на масата, го слушаше с внимание.