Жорж Сименон - Мегре при министъра

— Жаден съм!

И в същия момент отекна звънът на телефона.

— Катру, ти ли си?

— Да. Знаеш ли къде е Сенпор?

— Малко по на север от Корбей, близо до един шлюз, нали?

Мегре си беше припомнил за едно свое разследване навремето…

— Точно така. Малко селце на брега на Сена. Най-често го посещават рибари. Беноа има там една къщурка, недалеч от селото. Това е бившата къща на горския пазач, съвсем разнебитена постройка, която той купил съвсем без пари преди десетина години.

— Ще я открия.

— Късмет!

Не забрави да се обади на жена си. Но той нямаше деца, за да му пожелават лека нощ по телефона.

— Идваш ли?

Мимоходом открехна вратата на своя кабинет. Лапоент беше запалил лампата със зелен абажур и, седнал в креслото на Мегре, четеше някакъв вестник. Фльори седеше на един стол с кръстосани крака. Чертите на лицето му бяха застинали, а очите полузатворени.

— Доскоро, малкият.

Шефът на кабинета трепна и стана, за да попита нещо, обаче комисарят вече беше затворил вратата отново.

— Ще вземем ли кола?

— Да. Отиваме до Сенпор, на около трийсет километра оттук.

— Веднъж ходихме там двамата с вас.

— Да, вярно. Гладен ли си?

— Ами, ако трябва да останем дълго…

Келнерът се учуди, като ги видя да влизат.

— Няма ли вече нужда да ви нося сандвичите и бирата, които господин Лапоент ми поръча за вашия кабинет?

— Напротив. Само че най-напред ни донеси нещо за пиене. Какво ще пиеш, Жанвие?

— Не знам.

— Може би перно?

На Мегре му се пиеше перно, Жанвие знаеше това и затова и той си поръча.

— Направи ни по два големи сандвича за всеки.

— С какво?

— Няма значение. С пастет, ако имаш.

Мегре изглеждаше най-спокойният човек на света.

— Ние сме свикнали с криминалните истории — промърмори той на себе си, с чашата в ръка.

Нямаше нужда някой да му отговаря. Сам си отговаряше наум.

— В една криминална история обикновено има само един виновен или пък група виновни, които действат заедно. В политиката е различно, а фактът, че има толкова много партии в Камарата, е доказателство за това.

Тази мисъл очевидно го забавляваше.

— Много хора се интересуват от доклада „Калам“, и то по различни причини. Публикуването на доклада би поставило в неудобно положение не само политиците. И не само Артюр Нику, а и всички, за които притежаването на този доклад би било капитал. Както и онези, за които това би означавало власт.

Тази вечер имаше малко посетители. Лампите бяха запалени, а атмосферата беше тежка като пред буря.

Те изядоха сандвичите си на обичайната маса на Мегре. Това му напомни за масата на Маскулен в ресторанта „Филе от калкан“. И двамата имаха маса, само че на различни места и в още по-различна среда.

— Кафе?

— Да, ако обичате.

— С ракия ли?

— Не, аз шофирам.

Мегре също не си поръча. Малко по-късно вече излизаха от Париж през Италианската арка и поеха по пътя за Фонтенбло.

— Странно е, като си помислиш, че ако Беноа пушеше лула, а не от онези миризливи пури, нашата задача щеше да бъде безкрайно по-трудна.

Сега прекосяваха покрайнините. А после от двете им страни останаха само високи дървета и преминаващите в двете посоки коли със запалени фарове. Много от тях изпреварваха малкия черен автомобил.

— Предполагам, че няма нужда да карам много бързо, нали?

— Не, няма нужда. Или са там, или…

Достатъчно добре познаваше хората от типа на Беноа, за да може да се поставя на тяхно място. Беноа нямаше голямо въображение. Беше дребен шмекер и не беше спечелил състояние от малките си машинации. Имаше нужда от жени, независимо какви. Обичаше да води разпасан живот там, където може да говори силно и да минава за здравеняк, а в края на седмицата да ходи за ден-два да лови риба край реката.

— Струва ми се, че имаше едно малко кафене на площада в Сенпор. Ще спреш там, за да получим малко информация.

В Корбей прекосиха Сена и поеха по път край реката. От другата й страна край нея се нижеха гори. На три-четири пъти Жанвие трябваше да прави рязък завой, за да не сгази някой заек, и всеки път си мърмореше под носа:

— Хайде де, глупаче такова!

От време на време светлина пронизваше мрака. Най-сетне се появи цяла група светлини, няколко улични лампи и колата спря пред кафене, където мъжете играеха на карти.

— И аз ли да вляза?

— Ако ти се пийва нещо.

— Не сега.

Мегре отиде до тезгяха и изпи на един дъх една чашка.

— Познавате ли Беноа?

— Онзи от полицията ли?