Фред Варгас - Едно незнайно място

Лекарят бе поставил дланта си на лицето му и леко притискаше с два пръста слепоочията му. Огромната ръка покриваше без проблем разстоянието между двете уши. С другата бе обхванал задната част на черепа му. В сянката на тази леко ухаеща на парфюм ръка очите на Адамсберг се затваряха.

— Не се притеснявайте, само слушам ПДД на СБС.

— Да — каза Адамсберг със смътен въпрос в гласа.

— Първичното дихателно движение на сфенобазиларната симфиза. Обикновен преглед.

Пръстите на лекаря продължиха да се местят, задържаха се като внимателни пеперуди върху ноздрите, челюстите, докосваха челото, влизаха в ушите.

— Добре — каза той след пет минути. — Имаме епизодична фибрилация, която пречи да се проникне в дълбочина. Един съвсем скорошен факт е предизвикал у вас смъртна уплаха, породила общо прегряване на системата. Не знам какво ви се е случило, но не ви е харесало. Голям психоемоционален шок. От който теменната кост незабавно ми се сковава, блокира ми се сфеноидалния синус при вдишване и се изключват трите бушона. Голям стрес, нормално е да не се чувствате добре. Ето кое е причинило припадъка. Първо ще оправим това, ако искаме да разберем малко повече.

Лекарят си записа нещо и помоли Адамсберг да се обърне по корем. Повдигна ризата му и постави пръст върху кръстната кост.

— Казахте, че е в черепа.

— До черепа се стига през кръстната кост.

Адамсберг замълча и остави пръстите на лекаря да се изкачат по ребрата му, създавайки усещането, че малки благоразположени джуджета ситнят по гръбнака му. Държеше очите си широко отворени, за да не заспи.

— Не заспивайте, господин комисар. Обърнете са пак по гръб. Ще трябва да оправя медиастиналната фасция, която е напълно блокирала. Интеркостална болка в десния хълбок? Тук?

— Да.

— Чудесно — каза Жослен и постави разтворените си като вилица пръсти под тила на комисаря, а с дланта на другата си ръка се зае да приглажда ребрата сякаш бяха смачкано пране.

Адамсберг се събуди постепенно с неприятното усещане, че е изтекло много време. Погледна стенния часовник, минаваше единайсет — Жослен го бе оставил да спи. Слезе от кушетката, напъха крака в обувките си и откри лекаря седнал до масата в кухнята.

— Седнете. Аз обядвам рано. След половин час имам пациент.

Извади чиния и прибори, побутна ги пред комисаря.

— Приспахте ли ме?

— Не, сам се приспахте. Като се има предвид състоянието ви, след манипулацията сънят е най-доброто решение. Всичко е поправено — добави той като водопроводчик, който обяснява написаното във фактурата.

— Бяхте на дъното на кладенеца, тотално затормозяване, неспособност за действие. Но ще се оправите. Ако сте все още позамаян следобед, леко меланхоличен и малко схванат утре, да знаете, че е нормално. След три дни ще се чувствате както обикновено, дори по-добре. Позанимах се пътьом и с пищенето в ушите ви, не е изключено един сеанс да е достатъчен. Трябва да се храните — каза той, като посочи чинията грис със зеленчуци.

Адамсберг се подчини. Маеше му се главата, но се чувстваше добре, лек и гладен като куче. Нищо общо с разбъркания стомах и чугунените крака от тази сутрин. Вдигна глава и видя как лекарят приятелски му намигва.

— А иначе — каза Жослен — видях това, което исках. Естествената структура.

— Е и? — попита Адамсберг, който малко се смущаваше в присъствието на доктора.

— Горе-долу както се бях надявал. Имал съм само още един случай като вашия, една възрастна жена.

— Тоест?

— Почти пълна липса на тревожност. Изключително рядко явление. Затова пък, разбира се, емоционалността е слаба, желанието за разни неща е притъпено, съществува известен фатализъм, изкушение за бягство, трудности в общуването с околните, неми пространства. Човек не може всичко да има. Още по-интересно е преливането между зоните на съзнаваното и несъзнаваното. Може да се каже, че шлюзната камера пропуска, че понякога като че ли забравяте да спуснете решетките. Внимавайте все пак, господин комисар. Така могат да се родят гениални идеи, сякаш дошли от другаде — интуиция, както погрешно го наричат за по-просто, — камари от спомени и образи, но и да изплуват на повърхността токсични обекти, които на всяка цена трябва да си останат в дълбокото. Разбирате ли?

— Доста добре. И ако токсичните обекти изплуват, какво става?

Доктор Жослен завъртя ръка над главата си.

— Става това, че преставате да правите разлика между правилно и неправилно, измислено и реално, възможно и невъзможно, с две думи, смесвате селитрата със сярата и въглищата.