Фред Варгас - Едно незнайно място

— Ако бяхте видели как вътрешностите на простреляния ви дядо се изсипват на земята и как отрязаната ви ръка тече като чешма, нямаше да говорите така. Така ли ви е възпитавала майка ви? Подайте ми котето, нямам ви доверие.

— Спокойно, Лусио, спокойно, прошепна Адамсберг и стисна устни. Това е Церквечьора, по дяволите, не виждаш ли, че този тип може всеки момент да се възпламени? Че може да премаже котето с ботуша си и да разпръсне частите му под навеса? Затваряй си устата, взимай котето и се разкарай оттам.

Външната врата се захлопна, младежът с тежка стъпка се върна в кабинета и каза:

— Заклещило се като някой тъпанар под купчина щайги. Никакъв шанс да се измъкне оттам. Като тебе — додаде той и седна срещу Адамсберг. — Не е много забавен съседът ти. Предпочитам Вейл.

— Аз смятам да изляза, Церквеч. Като седя така дълго време, ме хваща съклет. Това е единственото нещо, което ме изнервя. Обаче здравата ме изнервя.

— Хайде бе — изсмя се младежът и насочи оръжието към комисаря. — На ченгето му е писнало от мене, ченгето иска да поизлезе.

— Схванал си. Виждаш ли това шишенце?

Адамсберг държеше между пръстите си малко стъклено шишенце, пълно с кафява течност, не по-голямо от рекламно флаконче за парфюм.

— На твое място не бих докосвал оръжието, преди да чуя какво ще ми каже ченгето. Виждаш ли тапата? Ако я махна, умираш. За по-малко от секунда. За 74,3 стотни от секундата, за да бъда точен.

— Тъпанар — изръмжа младежът. — Затова ли се правеше на бабаит? Затова ли не те беше шубе?

— Още не съм ти обяснил всичко. Да свалиш предпазителя ти трябват 65 стотни от секундата, за да натиснеш спусъка, 59 стотни. За да ме стигне куршумът — 32 стотни. Общо — една секунда и 56 стотни. Резултат: мъртъв си преди мен.

— Каква е тая гадост?

Младежът се бе изправил и отстъпваше, протегнал ръце към Адамсберг.

— Нитроцитраминна киселина. При съприкосновение с въздуха мигновено се превръща в газ.

— В такъв случай и ти ще пукнеш с мен, тъпако.

— Още не съм ти обяснил всичко. Всички ченгета от Криминалната сме имунизирани чрез двумесечна интердермална обработка и повярвай ми, майката ни се разгони. Ако махна тапата, си мъртъв — дилатация и пукване на сърцето, а аз тека отгоре и отдолу в продължение на три седмици, изривам се и ми опадва косата. После се оправям като момченце.

— Няма да го направиш.

— За теб, Церквеч, без всякакъв проблем.

— Мръсен кучи син.

— Да.

— Не можеш да убиеш човек по този начин!

— Напротив.

— Какво искаш?

— Да оставиш пищовите, да отвориш чекмеджето на бюфета и да извадиш двата чифта белезници. Едните си ги закопчаваш на краката, другите на ръцете. По-бързо решавай, казах ти, че ме лови съклет.

— Мръсно ченге.

— Да. Но все пак побързай. Възможно е и да хвърча из облаците там горе, но когато сляза, съм доста бърз.

Младежът със замах разчисти масата, ненужно разпръсна хартия из стаята и хвърли кобура с пистолета на пода. После посегна към гърба си.

— Внимавай с P 38. Когато завираш патлак в панталона си, не трябва да е прекалено надолу. Особено в такива тесни дънки. Ако си малко по-несръчен, току-виж си си надупчил задника.

— За скапаняк ли ме взимаш?

— Да. Скапаняк, хлапак и бесен звяр. Но не и за идиот.

— Ако не те бях накарал да се облечеш, нямаше да вземеш шишето.

— Правилно.

— Но нямах желание да те гледам гол.

— Мога да те разбера. И Водел не си искал да го гледаш гол.

Младежът внимателно измъкна пистолета от панталона си и го хвърли на пода. Отвори бюфета, извади белезниците, после рязко се обърна и избухна в неестествен смях, дразнещ като мяукането на котката преди малко.

— Значи не си разбрал, Адамсберг? Все още не си разбрал? Въобразяваш си, че ще поема риска да ме арестуват? Само заради удоволствието да те видя? Не разбираш, че ако съм тук, то е, защото не можеш да ме арестуваш? Нито днес, нито утре, нито никога?

— Спомняш ли си за какво бях дошъл?

— За да ми съсипеш живота.

— Точно.

Адамсберг също бе станал и държеше флакончето пред себе си като щит, подпъхнал нокътя си под тапата. Двамата мъже се въртяха в кръг като две кучета, които се чудят къде е по-добре да захапят.

— Зарежи — каза младежът. — Аз не съм син на който и да е. Не можеш нито да ме убиеш, нито да ме опандизиш, нито да продължиш да ме гониш.

— Защо? Да не си недосегаем? Може би баща ти е министър? Или папата? Господ?

— Не. Бащата си ти, тъпако.

Адамсберг се закова на място, отпусна ръка и флаконът се изтърколи на червените плочки.