Фред Варгас - Едно незнайно място

— Край, а? — прошепна Мордан. — Нормално — добави той, като отметна сивите си кичури и проточи врат над ризата си с онова специфично движение, присъщо само нему и на дългокраките птици.

— Край. Но една хитра дига ще блокира стичането на калния поток точно пред вратите на съда в Гавернан. Оттам нататък няма да се виждат никакви предателски унищожени ниви, само плодородни земи. Никой в Бригадата не е в течение, мястото ви е вакантно. Вие решавате. Затова пък Ема Карно ще изгори. Тя лично ли ви даваше нареждания?

Мордан кимна.

— По специален телефон?

— Да.

— Къде е той?

— Унищожих го снощи.

— Чудесно. Не се опитвайте да й помагате, за да се предпазите, Мордан. Убила е една жена, платила е да стрелят по Емил, после се е опитала да го отрови. Готвела се е да застреля последния свидетел на собствената си сватба.

Данглар досетливо бе поръчал още една бира. Постави я под носа на Мордан с жест не по-малко властен от хватката на Адамсберг, който означаваше: „Пий“.

— И хич не мислете да се убивате — добави Адамсберг. — Това би било глупост, както би казал Данглар, в момент, когато Елен се нуждае от вас.

Адамсберг се изправи. Сена течеше на няколко метра от тях, спускайки се към морето, после към Америка, после към Тихия океан, после пак насам.

— Вратичу се — каза Адамсберг. — Ще повървя малко.

— Какво каза? — изненадано попита Мордан, за миг отново станал нормален, което Данглар прие за добър знак.

— Изглежда, че парченце от киселевски вампир му е останало в организма. Все някой ден ще излезе. Или няма. С него никога не се знае.

Адамсберг се връщаше със загрижен вид.

— Данглар, казвал сте ми, но вече не помня. Откъде извира Сена?

— От Лангърското плато.

— А не от Жербие дьо Жонк?

— Не, оттам извира Лоара.

— Хвала, Данглар.

— Няма защо.

Това означава „благодаря“, обясни Данглар на Мордан. Адамсберг отново се отправи към реката е бавната си полюшваща се походка, с преметнато през рамото сако, което придържаше с един пръст. Мордан несръчно вдигна чашата си, като човек, който не знае дали все още му се полага чаша, насочи я колебливо към отдалечаващия се Адамсберг, после към близкия Данглар и каза:

— Хвала.

Адамсберг вървя близо час по огрения от слънцето кей, като слушаше как чайките пеят на френски, и с мобилния в ръка чакаше да му се обадят от Лондон, което и стана към четиринайсет и петнайсет, както Сток му бе обещал. Разговорът беше съвсем кратък, тъй като Адамсберг бе задал само един въпрос на полицейския началник Радсток и на този въпрос можеше да се отговори с „да“ или „не“.

— Йес — каза му Радсток.

Адамсберг благодари и затвори. После се поколеба за миг и набра номера на Есталер. Взводният май единствен му бе спестил коментарите и критиките си.

— Есталер, идете в болницата при Жослен. Имам съобщение за него.

— Да, господин комисар. Записвам.

— Предайте му, че дървото на Хампстед Хил е мъртво.

— Хампстед Хил? При Хайгейт?

— Точно.

— Само това ли?

— Да.

— Ясно, господин комисар.

Адамсберг бавно тръгна покрай булеварда. Представяше си как гният пъновете около гроба в Киселево.

Къде ще израснат отново, Петър?

Виж „Във вечната гора“, ИК „Колибри“, 2008. — Б.пр.

„Пазете нашето кралство, за да остане недосегаемо“ (нем.) — бел. Wizard

Виж „Във вечната гора“, ИК „Колибри“, 2008. — Б.пр.

Авторката вероятно има предвид вървящ човек, като прочутата едноименна скулптура на Джакомети. — Б.пр.

Книга на Езекиил, 18:2. — Б.пр.

„Здравословно хранене“. Може да означава и „добра храна“. Не се знае със сигурност, понеже преводачът, на когото това му е била работата (да пояснява), не е уточнил. — бел. Wizard

Вино, красиви жени, говеждо — бел. Wizard

Жерар дьо Нервал. El desdichado. Превод: Пенчо Симов. — Б.пр.

Виж „Ветровете на Нептун“, ИК „Колибри“, 2006. — Б.пр.