Фред Варгас - Едно незнайно място

— Не съм лягал.

— Нито аз. Ноле е открил свидетеля, един съученик на Франсоаз Шеврон и на Ема. Заловил е Карно преди половин час. Била е въоръжена и е отивала в апартамента на съученика си.

— Има такива нощи, Вейл, когато хората огладняват. Арнаут Павле беше арестуван преди час. Доктор Пол дьо Жослен. На път да убие Церк в къщата в Гарш.

— Направил ли му е нещо?

— Пробол му е ръцете. Жослен е в болницата в Гарш с куршум в корема, не е смъртоносен.

— Вие ли стреляхте?

— Съседката. Шейсетгодишна, метър и петдесет, четирийсет кила и револвер трийсет и втори калибър.

— Младежът къде е?

— С мен.

— У дома му ли го карате?

— В известен смисъл. Не може да си служи с ръцете, още не е съвсем функциониращ. Кажете на Ноле да блокира жилището на Франсоаз Шеврон, те ще се опитат с всички средства да извадят Ема Карно от блатото и да натикат вътре съпруга на Шеврон. Кажете му също да не разгласява ареста на Карно през следващите четирийсет и осем часа. Никакво изявление, нито ред. Дъщерята ще се яви пред съда вдругиден. Не искам Мордан да се е натопил за нищо.

— Естествено.

Церк му подаде фаса си с въпросителен поглед и Адамсберг го загаси в пепелника. В профил, на неопределената сутрешна светлина, вяло предъвкващ неясни мисли, Церк приличаше на него — с чипия нос и малката брадичка — дотолкова, че беше чудно как Вейл не е забелязал нищо. Жослен твърдеше, че Церк е глупак.

— Изпуших ти цигарите в Киселево — каза Адамсберг. — Онези, дето ги остави у нас. Само една остана.

— Жослен разправяше нещо за Киселево.

— Там е умрял Петър Плогойовиц през 1725 година. Там са построили гробницата на деветте жертви, в която ме затвори Жослен.

Адамсберг усети внезапен студ да сковава гърба му.

— Значи е било вярно — каза Церк.

— Да. Беше ми студено. И всеки път, като се сетя, студът са завръща.

Адамсберг шофира два километра, без да приказва.

— Затвори вратата на гробницата и заговори. Много добре те имитираше. Знаеш ли къде си, тъпако?

— Приличаше ли на мен?

— Много. И всички ще узнаят, че Адамсберг е зарязал сина си и какъв е станал синът му. Заради теб. Теб. Теб. Беше убедително.

— И ти помисли, че съм аз?

— Естествено. Същият боклук беше, когато дойде вкъщи. За да ми съсипеш живота. Нали това ми обеща?

— Какво си правел в гробницата?

— Задушавах се до сутринта.

— Кой те намери?

— Веранк. Той ми е ходел по петите, за да ми попречи да те заловя. Знаеше ли за това?

Церк гледаше през прозореца, навън вече бе съмнало.

— Не — каза той. — Къде отиваме? В тъпата ти Бригада?

— Там, където няма път. В морето.

— А, хубаво — каза Церк и затвори очи. — Какво ще правим там?

— Ще ядем. Ще се греем на слънце. Ще гледаме водата.

— Боли ме. Хубаво ме нареди тоз боклук.

— Не мога да ти дам още хапчета, преди да минат два часа. Опитай се да заспиш.

Адамсберг спря колата до плажната ивица, срещу морето. Часовниците му и положението на слънцето сочеха около седем и половина. Ситен пясък, пуста шир, тихи ята от бели птици.

Безшумно излезе от колата. Гладкото море и непокътнатата синева на небето му изглеждаха някак предизвикателни, зле пасващи на изминалите десет дни свиреп хаос. Зле пасващи и на нещата около Церк, размирни, затъпяващи, избуяли като замаяна трева върху купчина развалини. Би трябвало над океана да се е разразила дива буря и сутринта мрачното небе да се слива с линията на хоризонта. Но природата си знае работата и след като избираше това неподвижно съвършенство, той бе готов да му се отдаде за един час. Впрочем сънливостта му бе минала и се чувстваше съвсем събуден. Седна върху все още влажния пясък и се облегна на лакът. По това време на деня Влад трябваше да е още в ханчето. И може би да лети под тавана на сънищата си. Набра номера му.

— Доброjутро , Влад.

— Доброjутро , Адамсберг.

— Къде ти е телефонът? Лошо те чувам.

— На възглавницата.

— Допри го до ухото си.

— Готово.

— Хвала. Иди кажи на Архангел, че маратонът на Арнаут Павле приключи тази нощ. Но мисля, че е доволен, тъй като е унищожил петимата големи Плогойовиц. Пльогенер, Водел-Плог, Плогерщайн и двама Плоган, баща и дъщеря, във Финландия. И краката на Плогодреску. Проклятието вече не тегне над рода Павле и те си отиват. Свободни. Дървото на хълма Ижгат умира.

— Плог.

— Остават обаче двама дъвкачи.

— Дъвкачите не са опасни. Архангел ще ти каже, че е достатъчно да ги обърнеш по корем и ще потънат като капка живак в сърцето на земята.