Фред Варгас - Едно незнайно място

— Нервирате ме с вашите аномалии.

— Адамсберг се появява съвсем навреме, за да го спаси, след като са стреляли по него. Шеста аномалия. Откриват гилза у Пиер Водел. Седма аномалия — огромна. Ченгетата започват да се досещат, че ги водят за носа и извършват щателен обиск. Намират стружки от молив. Кой има полза от престъплението? Емил. Може ли Емил да направи фалшиво завещание? Не може. Има ли Емил приятел, който умее да рисува? Има. Адамсберг, който му трепери в болницата и го премества на скришно място, та да не го открият ченгетата — осма аномалия. Адамсберг остри ли си моливите? Да.

Взимат проби, сравняват, бинго. Кога е могъл Адамсберг да отиде до Авиньон, за да подхвърли гилзата? Ами например тази нощ. Снощи комисарят беше изчезнал, дойде в Бригадата едва днес по обяд. Алиби? За вчера — бил при лекаря. За сутринта — бил при лекаря. Прилошало му, на него, комуто това никога не се случва. Следователно лекарят му е другарче. Добре се разбират тримата — Емил, Адамсберг, Жослен. Прекалено добре за хора, които се познават едва от три дни. Девета аномалия. Резултат: Емил получава трийсет години или до живот за убийството на Водел баща и документна измама. Адамсберг слиза от пиедестала си и отива на съд за подправяне на завещание, съучастничество в убийство и подхвърляне на фалшиви улики. Двайсет години. Край. Адамсберг има четири дни, за да отърве кожата.

Адамсберг запали цигара от предишната. Добре, че Жослен му поправи парния котел сутринта, иначе го очакваше окончателен емоционален срив. Церк, сега и Данглар, и двамата царе на въображението.

— Кой смята така, Данглар? — попита комисарят, като угаси фаса.

— Откога пропушихте?

— Откакто взехте думата.

— По-добре недейте. Това би било знак за поведенческа промяна.

— Кой смята така, Данглар? — повтори Адамсберг малко по-високо.

— Още никой. Но след четири дни или сред три Брезийон ще смята така, ченгетата от Авиньон също. И после всички останали. Вече подозират нещо. Защото въпреки гилзата Пиер Водел не е задържан.

— И защо ще смятат така?

— Ами защото всичко води натам. Очевадно е, за Бога.

Данглар внезапно погледна възмутено Адамсберг.

— Да не би да смятате, че аз смятам? — каза той, използвайки повторения, каквито твърде рядко допускаше в правилно построената си реч.

— Нямам представа, майоре. Много убедително изложихте сценария. Аз самият взех да смятам.

Данглар за втори път излезе и се върна с пълна чаша.

— Изложих го убедително, за да ви убедя какво ще смятат тези, на които ще е внушено да смятат.

— Говорете на френски, Данглар.

— Още вчера ви го казах. Някой иска да ви унищожи. Някой, който не желае, ама за нищо на света, да пипнете убиеца от Гарш. Някой, на когото това ще съсипе живота. Някой с дълга ръка, някой оттам горе. И със сигурност близък до убиеца. Вие трябва да бъдете отстранен и някой друг да бъде заключен вместо Размазвача. Просто е, нали? Първоначалният мизансцен се оказа недостатъчен да ви изкара от играта. Тогава дадоха газ, съобщиха името на Размазвача на пресата, накараха го да избяга, подхвърлиха гилзата у Пиер сина заедно с вашите стружки. И машината се завъртя. Механика. Но за да стигне дотам, човекът отгоре има нужда от съучастници, и то тук, при нас. Кой има достъп до стружките от вашите моливи? Някой от Бригадата. Кой е имал достъп до гилзите? Мордан и Морел. Кой ни е изчезнал от полезрението от сутринта насам? Нервна депресия, отсъствие по болест, забранени посещения? Мордан. Предупредих ви в кафенето, а вие казахте, че това, което мисля, е лошо. Казах ви, че дъщеря му ще се яви пред съда след две седмици. И ще излезе оттам като свободен човек, ще видите, и толкова по-добре за нея и за него. Само че вие на тази дата ще бъдете в пандиза.

Адамсберг издуха дима по-шумно от необходимото.

— Вярвате ли ми? — попита Данглар. — Схващате ли системата?

— Да.

— Крикет — рече Данглар, който далеч не беше спортен тип. — Трябва да хванете топката, преди да падне. Имате три или четири дни, не повече.

— За да намеря Церк — каза Адамсберг.

— Церк?

— Церквечьора. Талберг изпрати ли ни досието му?

— Ето го — каза Данглар, като вдигна чашата си е вино и показа розова папка е влажен кръг отгоре. — Съжалявам за петното.

— Ако беше само петното, Данглар, животът щеше да е повече от прекрасен. Щяхме да пушим и пием, докато ловим разни неща в езерото на вашия приятел Сток, щяхме да оставяме кръгли петна на мостика е дъната на чашите, да се возим на лодка е хлапетата ви и малкия Том и да харчим мангизите на стария Водел е Емил и кучето му.