Фред Варгас - Едно незнайно място

Адамсберг се усмихна с онази откровена усмивка, която винаги успокояваше Данглар, каквото и да ставаше. След това се намръщи.

— А какво ще кажат за австрийското убийство? Какво ще каже онзи с дългата ръка? Че и него ли Емил го е извършил? Няма да мине.

— Ще кажат, че то няма нищо общо. Ще кажат, че поради липса на въображение Емил просто е копирал почерка на австрийския убиец.

Адамсберг протегна ръка и отпи от чашата на Данглар. Без Данглар и острата му като бръснач логика изобщо нямаше да усети опасността.

— Заминавам за Лондон — обяви Данглар. — Можем да го пипнем чрез обувките.

— Никъде не заминавате, майоре. Аз заминавам. И ми трябва човек, който да поеме ръководството на Бригадата. Разберете се със Сток по телефона и чрез видеовръзка.

— Не. Възложете ръководството на Ретанкур.

— Нямам право, рангът й не е достатъчен. Стигат ни и останалите неприятности.

— Къде ще ходите?

— Сам казахте — можем да го пипнем чрез обувките.

Адамсберг подаде на Данглар една пощенска картичка.

Хубаво цветно селце се открояваше на фона на хълмове и синьо небе. После я обърна. Горе вляво с печатни букви бе написано: КИСЕЛЕВО.

— Отивам в Кисилова, в селото на демона. Който бродел из гората.

— Вече говорихме по въпроса. Минали са двайсет години, никой там няма да си спомня за Кракорезача.

— Не на това се надявам. Отивам да потърся черния тунел, прокопан между Водел и това село. Трябва да го открия, Данглар, да проникна вътре, да измъкна историята, да я изтръгна от корен.

— Кога тръгвате?

— След четири часа. Нямаше билети за самолета, затова ще летя до Венеция, после ще взема нощния влак за Белград. Запазил съм две места, посолството ми търси преводач.

Данглар неодобрително поклати глава.

— Твърде е рисковано. Идвам с вас.

— Дума да не става. Не е само проблемът с ръководството. Ако някой иска да ме унищожи и вие сте с мен, ще ви сложат в същия кюп. А ако ме заключат, само вие можете да ме измъкнете. Може да ви потрябват десет години, така че дръжте се. Междувременно стойте по-далеч от мен, не се намесвайте. Така няма да заразя никого, нито вас, нито друг колега от Бригадата.

— За превода внукът на Славко може да свърши работа. Владислав Молдован. Той е преводач в изследователски институт. Щастлив характер, също като дядо си. Ако му кажа, че е в интерес на Славко, ще уреди да го освободят от работа. В колко часа тръгва влакът за Белград?

— В двайсет и един и трийсет и две. Отивам до вкъщи да си взема малко багаж и часовниците. Не обичам да не знам колко е часът.

— Само дето часовниците ви не показват точния час.

— Защото ги сверявам по Лусио. Той пикае върху дървото през час и половина. Приблизително, разбира се.

— Защо не направите обратното? Сверете часовниците си по друг часовник и ще узнаете точно в кой час пикае Лусио.

Адамсберг го погледна леко изненадано.

— Но аз не искам да знам в кой час пикае Лусио. За какво мие това?

Данглар махна с ръка, един вид — „Както и да е“, и подаде на комисаря друга папка, ябълковозелена.

— Това е последният доклад на Радсток. Ще можете да го прочетете във влака. Заедно с протоколите от разпитите на лорд Клайд-Фокс и някакви неубедителни информации за така наречения кубински приятел. Проверили са и произхода на обувките — всички са френски освен тези на чичо ми.

— Или на някой братовчед на чичо ви, на някой кисиловец или кисиловенец.

— Киселевчанин.

— Как обувките са пресекли Ламанша?

— С кораб, нелегално. Няма друг начин.

— Някой си е дал много труд.

— Който си е струвал труда. Хайгейт е известно място. Някои от обувките, поне четири чифта, са на не повече от дванайсет години, но Радсток има затруднения с датирането на останалите. Дванайсет години биха отговаряли на периода, през който е действал Церквеч, ако предположим, че е започнал да колекционира на седемнайсет години. Доста млад, за да се промъква в погребални домове и да реже крака. Иначе подхожда — готика: хеви метъл, дантели и ужаси, антихрист и пайети, живи мъртъвци във вечерно облекло. Това би било благоприятстващ бекграунд.

— Моля, Данглар?

— Готика — повтори Данглар. — Никога ли не сте чували?

— Средновековна готика?

— Готика от деветдесетте години, та до днес. Не се ли сещате? Младежите, които носят фланелки с мъртвешки глави или кървящи скелети.

— Сещам се — рече Адамсберг.

Тениската на Церк беше здраво закачена на една звездичка от паметта му.