Фред Варгас - Едно незнайно място

— Не ми харесва, че ще пътувате сам.

— Братовчедчето ви ще е с мен.

— Владислав не е голям борец. Не ми харесва това — повтори Данглар. — Киселево, черният тунел.

— И гората — усмихна се Адамсберг, — от която още се страхувате. Повече отколкото от Церк.

Данглар сви рамене.

— Който се разхожда кой знае къде — добави Адамсберг по-глухо. — Свободен като птица.

— Не по ваша вина. Какво да правим с Мордан? Да го разкараме ли от тъпата засада? Да го пораздрусаме? Да го накараме да си признае предателството?

Адамсберг стана, прекара един дебел ластик през зелената и розовата папка, запали цигара, която висна на долната му устна, присви очи, за да избегне дима. Като баща си, или като Церк.

— Какво да правим с Мордан? — бавно повтори Адамсберг. — Най-напред ще го оставим да си прибере дъщерята.

Раницата му беше затворена, трите досиета — френското, английското и австрийското — издуваха предния й джоб. Като се озова отново в кухнята си, в съзнанието му безредно нахлуха образите от сутринта: Церк, продължителният им двубой, начинът, по който го бе пуснал да си върви. Давай, Церк, давай. Убивай, убивай спокойно, комисарят не си мръдна пръста, за да ти попречи. „Тотално затормозяване“, беше казал Жослен. Може би то вече е било в действие в неделя, когато не беше реагирал, за да може Емил да избяга, ако точно това бе станало. Но вече край със затормозяването, човекът със златните пръсти го бе освободил от него. Щеше да слезе в тунела на Кисилова, да проникне в това село на тайните. От Емил имаше добри новини, температурата била спаднала. Адамсберг сложи на ръката си двата часовника и вдигна раницата си.

— Имаш гости — почука на стъклото на вратата Лусио.

В кухнята невъзмутимо влизаше Вейл, препречвайки с корема си пътя на стареца. Обикновено хората посещаваха Вейл, никога той тях. Човекът беше невротичен домошар и да прекоси Париж му костваше мъчителни усилия.

— За малко да ви изпусна — рече той и седна.

— Нямам време — каза Адамсберг, като несръчно му стисна ръката, която Вейл имаше навик да подава така, сякаш щяха да му я целуват. — Ще закъснея за самолета.

— А за една бира?

— Само за една.

— Ще се задоволим с една. Седнете, приятелю — додаде той, като посочи един стол, с този едва забележимо надменен тон, с който обичаше да говори, сякаш където и да се намираше, мястото му принадлежеше. — Емигрирате? Изглежда разумно. Дестинация?

— Кисилова. Сръбско селце на брега на Дунава.

— Все във връзка със случая в Гарш?

— Все във връзка.

— Пушите ли? — попита Вейл, като запали една цигара.

— Днес пропуших отново.

— Неприятности — обяви Вейл.

— Очевидно.

— Със сигурност. Точно за това исках да поговорим.

— Защо не ме повикахте?

— Ще разберете. Облаците над главата ви се сгъстяват, не лягайте под дърво, не вървете на открито с меч в ръка. Придвижвайте се на сянка и тичайте.

— Дайте ми подробности, Вейл, необходими са ми.

— Нямам доказателства, приятелю.

— Тогава ми дайте мотиви.

— Убиецът от Гарш има покровител.

— Там горе?

— Положително. Тежка артилерия, която не си поплюва. Някой там горе не желае да стигнете докрай. Иска да ви разкара. Едно доста слабо обвинение ви е отправено, че сте помогнали на заподозрян да избяга, на Емил Фьойан, и че сте допуснали грешка при проверяване на алиби. Настояват за временното ви отстраняване. Идеята е разследването да се повери на Превал.

— Превал е корумпиран.

— Това е всеизвестно. Отмъкнах досието ви.

— Благодаря.

— Но те ще ударят по-силно и моето леко влияние няма да помогне. Планирате ли нещо? Освен излитане със самолет?

— Да напредна по-бързо от тях, да уловя куршума им, преди да е паднал на земята.

— С други думи, да пипнете убиеца за врата и да представите доказателства? Абсурд, приятелю. Нима още мислите, че те не умеят да прикриват доказателствата?

— Не мисля.

— Чудесно. Тогава утроете плана си. План А — потърсете убиеца, това е ясно. Това е безспорният елемент на случая, но не е приоритетен, защото не е речено, че истината винаги ви измъква от батака, особено ако не е желана. План Б — открийте кой там горе иска да ви унищожи и си подгответе контраофанзивата. План В — предвидете бягство. Може би през Адриатическо море.

— Не сте много весел, Вейл.

— И те не са веселяци. Със сигурност.

— Нямам никакъв начин да разбера кой е човекът там горе. Мога да се приближа до него само ако пипна убиеца.