Фред Варгас - Едно незнайно място

— Не непременно. Онова, което става горе, е недостъпно за простосмъртните. Затова тръгнете отдолу. Тъй като онези отгоре винаги си служат с онези отдолу, които искат да стигнат догоре. После се изкачете по стълбицата. Кой е долу? На най-долното стъпало?

— Майор Мордан. Използват го. Обещали са му да оправдаят дъщеря му. Делото й е след по-малко от две седмици и ще я обвинят в разпространение на дрога.

— Или в убийство. Момичето не е било на себе си, когато Стъби Даун е бил убит. Приятелят й Боунс е могъл да постави оръжието в ръката й и да натисне показалеца й.

— Това ли се е случило, Вейл? Това ли?

— Да. Технически погледнато, тя го е убила. Така че Мордан трябва скъпо да плати за оневиняването й. Кой според вас стои на второто стъпало на стълбата?

— Брезийон. Той ръководи Мордан. Но не мисля, че участва в комбината.

— Няма значение. Трето стъпало — съдията, който предварително е приел да пусне дъщерята Мордан. Кой е той и какво печели в замяна? Ето какво трябва да узнаете, Адамсберг. Кой е поискал от него да я пусне, за кого работи?

— Съжалявам — каза Адамсберг, допивайки бирата си. — Нямах време за всичко това. Данглар се досети. Отрязаните крака, адът в Гарш, раняването на Емил, австрийското убийство, сръбският чичо, изгорелият ми бушон, трудното раждане на котката — съжалявам. Нито ми хрумна, нито имах време да се занимавам със стълбата и с изкатерилите се по нея.

— Които обаче са имали време да се занимават с вас. Много сте закъснял.

— Несъмнено. Стружките от моливите ми, събрани у Пиер Водел, са вече у авиньонските ченгета. Успях само да отложа произвеждането на изстрела. Имам не повече от пет-шест дни, преди да ми наскочат.

— Не че работата толкова ме изкушава — вяло каза Вейл, но не ги обичам. За ума ми те са каквото е лошата кухня за стомаха ми. След като трябва да заминете, бих могъл да проуча някои стъпала вместо вас.

— Които водят към съдията?

— И по-нагоре, надявам се. Ще ви се обадя. Но не на вашия апарат и не с моя.

Вейл постави на масата два нови мобилни телефона и побутна единия към Адамсберг.

— Това е вашият, този е моят. Не го активирайте, преди да сте преминали границата, и никога не го ползвайте, когато другият ви телефон е включен. Има ли джипиес в него?

— Да. Искам Данглар да може да установи къде съм, ако ми свърши батерията. Представете си, че се озова сам в гората.

— И какво от това?

— Ами нищо — усмихна се Адамсберг. — Просто там, в Кисилова, броди демон. А и Церк се размотава някъде.

— Кой е Церк?

— Церквечьора. Така го нарече виенчанинът. Размазвача. Преди Водел е убил един човек в Пресбаум.

— Той не търси вас.

— Защо не?

— Махнете джипиеса, Адамсберг. Бъдете по-предпазлив. Не им давайте възможност да ви арестуват или да инсценират нещастен случай. Пак ви казвам: търсите убиец, когото те не желаят да бъде хванат за нищо на света. Изключвайте обикновения си телефон възможно най-често.

— Нищо не рискувам. Само Данглар улавя сигнала на джипиеса.

— Не се доверявайте на никого, тъй като онези отгоре могат всекиго да изкушат или подкупят.

— Изключвам Данглар.

— Не изключвайте никого. Всеки си има слабо място или скрито желание, всеки си има граната под леглото. Така се е създала онази дълга верига от мъже, които един друг се държат за топките. Изключете Данглар, щом желаете, но не и съществуването на човек, който следи всеки жест на Данглар.

— А вие, Вейл? Какво е скритото ви желание!

— Аз имам шанса, разберете ме добре, много да се обичам. Това намалява алчността ми и изискванията ми към света. И все пак желанието ми е да живея нашироко, в голяма частна къща от XVIII век, с цял взвод готвачи, личен шивач, две мъркащи котки, лични музиканти, парк, вътрешен двор, фонтан, любовници и субретки, както и правото да обиждам когото си искам. Нс никой не възнамерява да изпълни желанията ми. Никой не се опитва да ме купи. Явно съм прекалено сложен и прекалено скъп.

— Аз мога да ви предложа котка. Момиченце на една седмица, мекичко като памук. Вечно гладно и деликатно, много ще ви отива на частната къща.

— Нямам и късче от частна къща.

— Това ще е началото. Първото стъпало.

— Може и да проявя интерес. Махнете джипиеса, Адамсберг.

— За тази цел би трябвало да ви имам доверие.

— Хората, които мечтаят за лукса на миналото, не са добри предатели.

Адамсберг му подаде мобилния си и допи бирата си. Вейл повдигна батерията и с рязък жест извади устройството за проследяване.