Фред Варгас - Едно незнайно място

— Лайнари — преведе майорът.

— Съжалявам за вас, господин комисар, надявам, че още командва анкета, да?

— Засега да.

— Тогава може би аз мога помогна и вие мене.

— Знаете нещо за Лувоа ли?

— Знае нещо за престъпление. Тоест почти сигурен, че притежавам същото, защото то не обикновено, нали? Изпращам образи, по-добре разберете.

Светлото лице изчезна и на екрана се появи селска къща, обкована с дърво и със стръмен покрив.

— Това мястото — продължи приятният глас на Талберг. — Това в Пресбаум, съвсем близо до Виена, преди пет месеца и двайсет дни, през една нощ. Също мъж, по-млад от вашия, Конрад Пльогенер, четирийсет и девет години, женен, три деца. Жена и деца заминали за уикенд в Грац и Пльогенер бил убит. Търгувал с мебели. Убит ей така — продължи той, като показа нова снимка, на стая, в която навсякъде имаше кръв, но не и труп. — Не знам вие — продължи Талберг, — но в Пресбаум тяло било толкова рязано, че нищо не се намираше. Рязано на малки парчета, рязано всяко парче на камък, после разпределено в пространство навсякъде. Подобен начин ли е при вас?

— На пръв поглед, да.

— Показвам по-близки образи, господин комисар.

Последваха петнайсетина снимки, които възпроизвеждаха съвършено точно кървавата сцена в Гарш. Виждаше се, че Конрад Пльогенер е живял по-скромно от Пиер Водел, нямаше голямо пиано, нито тапицерии.

— Аз не бил щастлив като вас, не намерили следа от Zerquetscher .

— Размазвач — преведе Данглар, търкайки ръце една в друга, за да изимитира действието. — Счуквач.

— Ja — потвърди Талберг. — Хората тук го нарекли Zerquetscher , знаете как искат винаги прякори. Намерих само следи планински обуща. Казвам, че това голяма възможност, че вие имате същия Zerquetscher като наш Zerquetscher , въпреки че голяма рядкост един убиец действал в не една страна.

— Именно. Жертвата съвсем австрийска ли беше? Нищо френско ли нямаше?

— Отидел да провери преди малко. Пльогенер бил съвсем австрийски, родил в Маутерн, Стирия. Говоря само за него, защото никой не съвсем нещо, моя баба дошла от Румания и така всички. А Водел бил съвсем французин? Нямате някой Пфодел? Или Фаудел? Или друго име такова?

— Не — каза Адамсберг, който, подпрял брадичка с ръка, изглеждаше съсипан от новата касапница в дома на Конрад Пльогенер. — Прегледали сме три четвърти от личните му документи, няма никаква връзка с Австрия. Чакайте, Талберг, има поне една връзка с немския език. Фрау Абстер, в Кьолн, която като че ли дълго е обичал.

— Пише. Абстер. Търся в интимните документи.

— Водел й е писал на немски — бележка, която да й се изпрати след смъртта му. Дайте ми една минута да я намеря.

— Аз си спомням текста — каза Фроаси. — Bewahre unser Reich, widerstehe, aufdass es unantastbar bleibe.

— И след това име на руски, което означава Kiss love.

— Пише. Малко тържествено намирам, но французи често вечни в любов, обратно на което казват. Значи има една фрау Абстер коя нарязва свои бивши любовници. Правя шега.

Адамсберг направи знак на Есталер, който веднага изтича навън. Есталер беше най-големият специалист по кафето в Бригадата и знаеше наизуст кой какво го предпочита — със или без захар, със или без мляко, късо или дълго. Известно му беше, че Адамсберг обикновено си го пие в дебелата чаша с изобразена отстрани оранжева птица, за която Воазне орнитологът презрително казваше, че не прилича на нищо смислено.

Така се бяха създали навици. В усърдието на Есталер да запомни вкуса на всеки нямаше раболепие, а страст към техническите подробности, колкото и малки и многобройни да са те, и може би точно тази страст го правеше неспособен да обобщава. Върна се със съвършено подредена табла точно когато виенският комисар показваше един одран образ, върху който австрийските полицаи бяха боядисали в черно най-повредените от Zerquetscher зони. Адамсберг му се отблагодари с направената предишния ден френска рисунка в червено и зелено.

— Аз убеден, че трябва срещнем два случая, господин комисар.

— И аз убеден — промърмори Адамсберг.

След което отпи от кафето, внимателно разглеждайки образа на одрания и черните му зони: главата, врата, ставите, краката, палците, сърцето, черния дроб — почти съвършено копие на френската схема. Лицето на комисаря отново се появи на екрана.

— Тази фрау Абстер, изпратете адрес, аз посетя в Кьолн.

— В такъв случай може да й занесете писмото от приятеля й Водел.

— Наистина, много мило.

— Ще ви изпратя копие. Съобщете й за смъртта му внимателно. Искам да кажа, че не е необходимо да я запознавате с подробности от престъплението.