Фред Варгас - Едно незнайно място

— Съжалявам, мой човек, онзи е влязъл с бяла престилка и маска, не можем да огреем навсякъде. Имаме седемнайсет отделения и никакви пари. Поставих двама санитари на смени пред вратата му. Емил се бои да не умре и няма да скрия, че това може да му се случи. Предаде ми две съобщения за вас, имате ли нещо за писане?

— Имам — каза Адамсберг и придърпа към себе си вестника.

— Първо, кодираната дума е и на пощенска картичка. Само това каза, не съм настоявал, той беше съвсем зле.

— В колко часа са го отровили?

— Когато се събуди, всичко беше наред. Сестрата ме извика към четиринайсет и трийсет, треската започнала около обяд. Второ съобщение: внимавайте с кучето.

— Да внимавам за какво?

— Алергично е към чушки. Надявам се, че знаете за какво говори, изглежда, че много държи на това. Вероятно говори пак за кода, защото на кой ще му хрумне да дава чушки на куче.

— Каква кодирана дума? — попита Данглар, след като Адамсберг затвори.

— Любовна бележка, написана на руски. Kiss love. Водел е обичал една възрастна германка.

— Че защо ще пише Kiss love на руски?

— Не знам, Данглар — отвърна Адамсберг и пак разтвори вестника.

„Установено било, че Лувоа не е участвал в изнасилването, но съдията го осъдил на девет месеца задочно за неоказване на помощ на лице в беда. Оттогава за Армел Лувоа повече не се е говорило, поне официално. Предстои арестуването на предполагаемия престъпник.“

— Предстои — повтори Адамсберг, като хвърли поглед на часовниците си. — От доста време вече е далеч, Данглар. Но все пак ще наблюдаваме дома му, не всеки следи новините.

Адамсберг даде нарежданията си от кафенето: Воазне и Керноркян да съберат сведения за семейството на художника, рисувал своята покровителка; Ретанкур, Мордан и Ноел да направят засада в дома на Лувоа; да се предупреди дивизионният Вейл, той ненавижда ченгета да нахлуват в личното му пространство и е способен всичко да провали; Фроаси и Меркаде да се заемат с телефонните разговори и електронната поща на Лувоа; Жюстен и Ламар да открият колата му, ако има такава; да се понатиснат ченгетата от Авиньон — нека проверят дали Пиер синът и жена му са в града. Да се засили контролът по гарите и летищата, да се разпространи портретът на Лувоа.

Докато говореше, Адамсберг забеляза, че Данглар му прави с ръка изразителни жестове, които не разбираше. Несъмнено защото бе неспособен да прави две неща едновременно, като например да говори и да вижда, да вижда и да чува, да слуша и да пише. Рисуването беше единственото действие, което можеше да извършва като фон, без да проваля останалите си дейности.

— Да разпитаме ли съседите в блока на Лувоа? — попита Морел.

— Да, но и Вейл живее там. Поговорете първо с него и се съсредоточете върху дома на Лувоа. Той може и нищо да не знае и да се върне. Открийте къде работи. В ателие, в магазин, знам ли.

Данглар беше написал пет думи на вестника и ги показваше на комисаря: Не Мордан. Сменете с Меркаде. Адамсберг сви рамене.

— Поправка — каза той. — Мордан с Фроаси и Меркаде в апартамента. Ако Меркаде заспи, все пак ще останат двама мъже, с Ретанкур стават седем.

— Защо ме карате да сменям Мордан? — попита Адамсберг, след като затвори телефона.

— Много е измъчен, не може да му се има доверие — каза Данглар.

— И измъчен човек може да стои в засада. Пък и Лувоа тъй или инак не е там.

— Това е друго. Имало е изтичане.

— Говорете по-ясно, майоре, изразете задните си мисли. Мордан е от двайсет и седем години в полицията, какво ли не е видял и правил, дори не се е корумпирал в Ница.

— Знам.

— Тогава не разбирам, наистина, Данглар. Казахте, че информацията е изтекла, понеже някой се е разприказвал. Поради непредпазливост, а не поради предателство.

— Винаги казвам най-доброто, но вярвам в най-лошото. Вчера сутринта ви подля вода и предизвика бягството на Емил.

— Главата на Мордан е на километри оттук, докато главата на дъщеря му се удря в стените на Френ. Неизбежно е да направи някоя глупост, да се изсили или да прояви небрежност. Той хапе, защото губи контрол. Трябва да му помогнем, това е.

— Той провали проверката на алибито в Авиньон.

— Е и, Данглар?

— Е и, направил е две професионални грешки, и то не малки — предизвикал е бягство на заподозрян и е проявил небрежност при установяване на алиби. По закон отговорен сте вие. На този етап може да се каже, че за по-малко от два дни сте провалили началото на разследването. С тип като Брезийон можете да изхвръкнете и за далеч по-малко. Сега и тази катастрофа — изтичане в пресата и избягал убиец. Ако някой искаше да ви изстреля вън от системата, не би постъпил по друг начин.