Фред Варгас - Едно незнайно място

— Никакъв разговор с Кьолн? — попита Адамсберг.

— В Германия? Не, защо?

— Изглежда, че Водел отдавна е обичал една възрастна германка. Някоя си госпожа Абстер от Кьолн.

— Това не пречи да е спал с коафьорката си.

— Не казвам, че пречи.

— Не, не са го посещавали жени. Съседите са сигурни. А на тази алея всичко се вижда.

— Как разбрахте за госпожа Абстер?

— Емил ми даде едно любовно писъмце, което трябвало да пусне, ако Водел умре.

— И какво пише в него?

— На немски е — каза Адамсберг, като измъкна писмото от джоба си и го постави на масата. — Фроаси, можете ли да го преведете?

Фроаси разгледа писмото, смръщи вежди.

— Означава нещо като Пази нашето царство, отстоявай го, трябва да остане недосегаемо.

— Била е трудна любов — отсъди Воазне. — Дамата е била омъжена за друг.

— Но думата с главни букви накрая не е на немски.

— Това им е било нещо като парола — обясни Адамсберг — Препратка към събитие, известно само на двамата.

— Аха — потвърди Ноел. — Тайна дума. Тъпо е, но на жените им харесва. А на мъжете им е досадно.

Фроаси побърза да попита кой иска второ кафе, няколко ръце се вдигнаха, а Адамсберг помисли, че и Фроаси измисля тайни думи и Ноел я е наскърбил. Още повече че тя често си хващаше любовници, които губеше с рекордна бързина.

— Водел не го е намирал за тъпо — каза Адамсберг.

— Може да е парола — съгласи се Фроаси, свеждайки глава над хартията, — но във всеки случай е на руски. КИСЛОВА. Написано е на кирилица. Съжалявам, но не знам руски. Малко хора знаят руски.

— Аз поназнайвам — обади се Есталер.

Настъпи учудено мълчание, за което младежът не си даде сметка, тъй като беше твърде зает да бърка захарта в чашата си.

— Защо го поназнайваш? — попита Морел, сякаш Есталер бе извършил нещо лошо.

— Защото съм се опитвал да го науча. Знам да произнасям буквите.

— Но защо си се опитвал да учиш руски? Защо не испански?

— Ами така.

Адамсберг му подаде листа и Есталер се съсредоточи.

— Ако се произнесе правилно и ако е любовен код — каза той, — ще даде нещо като KISS LOVE — целувки, любов. Нали?

— Чудесно — одобри Фроаси.

— Браво — каза Ноел и взе листа. — Идеален подпис, с който да заинтригуваш жената.

— Мислех, че си против паролите — обади се Жюстен с тънкия си гласец.

Ноел направи гримаса и подаде писмото на Адамсберг. В кафенето влезе Данглар, намести се до масата и въздъхна. Беше се зачервил. Добре е минал разговорът, помисли Адамсберг.

— Тя ще дойде в Париж, той е в шок, почти в паника.

— Всичко това, фъшкии и любовни писма, е подробност — каза Ноел. — Все така не стигаме до същността. Също като кучешките косми по креслото — дълги, бели, тип пиренейска овчарка, от ония песове, които ви окъпват целия с едно лизване. Докъде ни води това? Доникъде.

— Да добавим и информацията от кърпичката — каза Данглар.

Отново настъпи мълчание, ръцете се скръстиха, погледите се отклониха встрани. Аха, каза си Адамсберг, ето за какво било сутрешното вълнение.

— Казвайте — рече той.

— Хартиената кърпичка беше скорошна — обясни Жюстен. — И отгоре й имаше нещо.

— Микроскопична капка кръв на стария — каза Воазне.

— И вътре имаше нещо.

— Сопол.

— Накратко, колкото искаш ДНК.

— Искахме да ви кажем снощи, когато узнахме, търсихме ви в осем, но мобилният ви не отговаряше.

— Батерията му беше свършила.

Адамсберг огледа лицата им едно по едно и си сипа половин чаша вино, противно на навиците си.

— Внимавайте — дискретно го предупреди Данглар, — произходът му е неизвестен.

— Чакайте сега — каза Адамсберг. — Сополът не е на Водел баща, нито на Водел син, нито на Емил. Така ли?

— Тъй вярно — обади се Ламар, който като бивш жандарм не успяваше да се отърси от военната терминология.

И който като нормандец изпитваше затруднения да гледа Адамсберг в очите.

Адамсберг отпи от чашата си, хвърли поглед към Данглар, за да му потвърди, че виното наистина не струва и е доста силно. Макар да не беше чак толкова силно, колкото онова, което бе пил предишната нощ в колата. За миг се запита дали затова не бе спал като пън, след като обикновено му стигаха пет-шест часа сън. Взе парче от сандвича, останал на масата — сандвича на Мордан, — хвърли го под стола си и обясни:

— За кучето.

Наведе се, провери дали хлябът се харесва на Купидон и се обърна към тринайсетте чифта вперени в него очи.

— Значи е ДНК на непознат човек — подхвана той. — ДНК-то на убиеца. Това ДНК сте изпратили без голяма надежда за идентификация и сте я получили. Така че имате фамилията на убиеца, малкото му име, физиономията му.