Фред Варгас - Едно незнайно място

— Онова от вестника — обясни той — и онези неща от лабораторията, мисля.

— Добре, Гардон. Бежовата кола, деветката, трябва да се закара за почистване. Поискайте пълна програма — кръв, кал, мръсотия.

— Това ще създаде луд проблем, мисля.

— Няма страшно, седалките са от материя, която се мие.

— Говоря за кучето. Донесли сте куче?

— Да. Заради фъшкиите.

— Ще стане голям търкал, с котката. Не виждам как ще се оправим с тях.

Адамсберг почти му завидя. Гардон и Есталер си приличаха по неспособността си да подреждат нещата от живота по важност. А сержантът бе видял ужасяващата касапница в Гарш. Освен ако това не беше неговият начин да оцелява и в такъв случай определено имаше право. Имаше право и да се тревожи за съжителството между кучето и котката. Макар че огромният и апатичен котарак, който живееше в Бригадата, проснат върху топлия капак на една от копирните машини, не беше предразположен към действие. Три пъти дневно някой от служителите в Бригадата — главно Ретанкур, Данглар и Меркаде, който беше особено чувствителен към свръхсънливостта на котарака — отнасяха единайсеткилограмовото животно до паничката му и стояха до него, докато се нахрани. Затова до паничката бяха поставили стол, та полицаите да могат да си работят, без да нервничат и без да припират на котарака.

Въпросният кът бе оформен до стаята с кафемашината, така че случваше се мъже, жени и животно заедно да се разхлаждат всеки със своята напитка. Възмутен от това отклонение от нормите, дивизионният комисар Брезийон бе изискал с писмена заповед незабавното отпращане на животното. По време на инспекцията, която им правеше веднъж на шест месеца и чиято цел беше да досажда на всички, като се имат предвид несъмнените добри резултати на Бригадата, та по време на инспекцията пъргаво прибираха възглавниците, които служеха за легло на Меркаде, ихтиоложките издания на Воазне, бутилките и гръцкия речник на Данглар, порнографските списания на Ноел, хранителните продукти на Фроаси, тоалетната и паничката на котката, етеричните масла на Керкорян, уокмена на Морел, цигарите на Ретанкур, така че накрая кабинетите добиваха напълно делови и неуютен вид.

По време на тази очистителна фаза проблем създаваше единствено котаракът, който ужасно мяукаше, когато се опитваха да го затворят в шкафа. Затова някой от полицаите го отнасяше в задния двор и изчакваше заедно с него в една от колите края на височайшата визита. Адамсберг отказваше да се лиши от еленовите рога, които красяха пода на кабинета му, под предлог, че са важно веществено доказателство от проведено разследване 3 3 Виж „Във вечната гора“, ИК „Колибри“, 2008. — Б.пр. . С течение на времето — двайсет и осемте полицаи бяха настанени тук вече три години — операцията по замитането на следите ставаше всеки път по-трудна и по-дълга. Присъствието на Купидон нямаше да опрости нещата, но пък той, нали, щеше да е там само временно.

Едва когато Адамсберг влезе в голямата зала, забелязаха истински мръсните му дрехи, небръснатите му бузи и мърлявото кученце в ръцете му. И веднага около му спонтанно се организира безреден кръг от столове. Комисарят разказа накратко за прекараната нощ, за Емил, фермата, болницата, кучето.

— Знаели сте къде отива и ме оставихте да търча като кон? — изръмжа Ретанкур.

— За кучето си спомних много по-късно — излъга Адамсберг. — След посещението на лекаря на Водел.

Ретанкур поклати глава в знак, че не вярва нито дума.

— Какво разправя този лекар? — попита Жюстен с тънкия си глас.

— За момента ни казва за Водел толкова, колкото му казваме ние за убийството. Битка на полето на професионалната тайна, позициите остават непроменени.

— Ако нямаше тайни, нямаше да има и битки — обади се Керноркян едва чуто.

— Лекарят твърди все пак, че Водел е имал врагове, но май въображаеми. Иначе знае повече. Човекът си го бива, намества челюсти, за да улесни сученето.

— На Водел ли?

Адамсберг не пожела да погледне Есталер, който понякога като че ли го правеше нарочно. Но хвърли поглед на Морел, който бързо пишеше нещо в тефтера си. Знаеше, че Морел записва издънките на Есталер, за да си направи антология — занимавка, която Адамсберг не намираше за невинна. Морел улови погледа му и затвори тефтера си.

— Проверихме ли дали Пиер син е бил в Авиньон по време на нападението над Емил? — попита Воазне.

— Мордан се зае. Но ченгетата от Авиньон са се разсеяли и са изтървали часа.